Правила за смесването

Ето моите най-важни правила за смесването.

Смесвай стъпка по стъпка

Разбери какво искаш да направиш и защо го правиш. Ако решаваш някакъв проблем в микса, разбери какъв е този проблем. Работи с едно нещо, преди да започнеш друго.

Току що се занимавах с една писта с китара, която прекалено задържаше нотите и беше суха и размазана. Махнах задържането, проверих средните и ниските честоти, добавих доста ривърб, опитах различни панорами. Нищо не помогна. Разбрах, че това, което ме дразнеше беше един звън около 3.5 kHz. Добавих един лек еквилайзер около тези честоти. Това позволи един по-интересен ривърб. Задържането вече не ме притесняваше и компресорите не бяха необходими. С новия ривърб, ниските честоти вече не бяха проблем. Пробвах доста неща, но разбрах, че ми трябва само един прост еквилайзер.

В една писта, единствената промяна, която направих, беше да намаля вокалите с 1.5 dB при първите две срички. В друга, леко настроих една сричка. В трета, просто преместих една китара към средата. Ако знаеш, какво искаш да постигнеш, големите промени в микса често не са необходими.

Със сигурност, една песен винаги ще е доста "продуцирана". Ще използваш компресори, еквилайзери, ривърби, плавни промени в амплитудата и така нататък. Доста от пистите ще минат през много преработка. Твоят компютър ще се мъчи. Но, освен ако нямаш доста добра идея към какво се стремиш, добре е да стигнеш дотам бавно.

Смесвай за много устройства

Моят микс трябва да звучи добре на всички устройства. Смесвам само с едно и също оборудване, но преслушвам песента на много места. Смесвам първо на слушалки (Senheiser HD 400 Pro) и след това на монитори (говорители Thiel през усилвател Krell). Тези говорители са правилно разположени в една стая, която е третирана за акустиката. Оборудването ми е добро., но микса не е само за това оборудване. Проверявам го навсякъде, защото не зная къде ще са моите слушатели.

За да проверя микса, използвам различни слушалки, даже и прости вложки. Те увеличават съскането. Говорителите в моята кола са лоши, но ми помагат да чуя проблеми с ниските честоти. Говорителите на моя телефон са още по лоши, но засилват вокалите и ми помагат да чуя проблеми с компресорите и промените в амплитудата. Имаш много възможности и е добре да ги използваме. Ако чуя нещо, което не ми харесва, се връщам обратно към хубавото ми оборудване и решавам какво да направя.

Сравненията с други песни са задължителни

Трябва ти една референтна писта. Но не винаги ти трябва песен, която е много подобна на твоята. Една песен в същия жанр, която ти харесва и която звучи добре на много говорители, е достатъчна.

Една референтна песен ще ти помогне да си починеш от твоята песен и да си представиш, какво твоята песен може да представлява. След това, има няколко прости сравнения, като например нивата на амплитудите и честотното съдържание. Може и да ти предложи нови идеи: може би барабаните и вокалите не трябва да се толкова явни, повече ривърб е OK и изпращането на един чинел към левия край не е проблем.

Не всичко в микса трябва да се чува

Някои писти съществуват само за да оцветят други писти – някои хармонии на вокалите, някои китарни парчета. Тези не трябва явно да се чуват. Ще забележиш разликата в микса със и без тях, но слушателя не трябва да знае точно какво правят.

Слушай на ниски нива

Ухото е мистериозно. Това, което звучи добре силно, може да не звучи добре слабо. При слушането на ниски нива, вокалите може да се издигнат, защото ушите ни са настроени да им обръщат внимание. Други части от песента може да затихнат.

Почини си от смесването

Нямам строг план, но спирам, когато микса звучи OK или когато съм изкарал един част с една и съща песен. На ухото отнема време да стана неподготвено за микса и да забележи проблемите, които иначе ще пренебрегне.

Работи с промени в песента

Песните се променят. Даже и когато една писта и един мотив се повтаря през цялата песен, други писти около тях може да ги карат да звучат различно. Използвай микса за да направиш тази писта, а и всяка друга писта, добра част от микса. Можеш да и промениш амплитудата, панорамата, а и всичко друго. Не трябва да използваш една и съща амплитуда, ривърб или еквилайзер на различните части.

Не следвай всички правила

Някои правил работят повечето пъти, но нищо не работи винаги. Ето някои примери.

• "На песента и трябва пространство (в амплитудата)" (т.е., не трябва да е с максимална амплитуда). Това е добра идея, но в доста от метъла в 90-те години нямаше такова амплитудно пространство. Никой не забележи.
• "Използвай един ограничител (лимитър) на главния канал". Зависи. Една рок песен например винаги ще има един или два върха на вълната, които се показват над всичко друго, обикновено заради касата или барабанчето. Даже и ако тези върхове се отрязват от максималното ниво на амплитудата, ще се изненадам, ако някой забележи. А и е важно, че DAW софтуерите имат ред на смесването. Може да смесват това, което отива в главния канал, преди да сложат ограничителя. Ако нещо надвишава максималната амплитуда, ще се отреже преди да стигне до ограничителя. Трябва а използваш едно намаление в амплитудата, след това да сложиш ограничителя и след това да добавиш амплитуда, което има смисъл само ако гониш някаква определена сила на амплитудата или динамично ниво.
• "Използвай тесни ленти, когато намаляваш честоти с еквилайзерите и широки ленти, когато увеличаваш честоти". Това има смисъл. Но пък един високочестотен филтър е един вид евкилайзер, който намалява честоти и може да е доста широк. Някои еквилайзери на главния канал, особено които намаляват ниските до средните честоти, също могат да са широки. Ако искаш един значителен ефект, като например глас като "от радиото", също ще трябва да използваш широки ленти за намаляване на честотите.
• "Махни съскането от вокалите". Не махай съскането от вокалите, ако действително не трябва. Ди-есърите, ако имат много контроли, трудно се настройват. Най-вероятно ще останеш с един глас със "ш". Ако има само едно две "с", които те дразнят, промени им амплитудата. Това е един болезнен процес с проби и грешки, но дава добри резултати.
• "Компресирай всичко или компресирай барабаните ". Компресорите правят барабаните остри, което може да е добре. Но може и да е лошо, ако искаш един суров, естествен звук. Ако използваш семпли за барабаните, компресорите сигурно не са необходими. Тези семпли може вече да са компресирани и преработени по други начини. Компресорите на всичко друго са по избор. Един компресор в стил вокали (т.е., бърза атака) на едни китари със силен дисторшън сигурно е неразумно. В такива китари няма много промяна в амплитудата. Само ще развалиш началния акцент на нотата.
• "Панорами по определени начини ". Няма правила при панорамата. Аз харесвам миксовете LCR, но съм пробвал и други. Панорамата разделят инструментите, създава един баланс между левия и десния канал и създава по-интересна картина на звука. Този лев и десен баланс обаче зависи не само от панорамата, а и например от честотното съдържание. Така, панорамата ще зависи от твоите еквилайзери и еквилайзерите ще зависят от панорамата. Няма да стигнеш до правилния баланс само с едни предварително определени параметри на панорамата.
• "Високочестотен филтър на всичко". Ако сложиш високочестотни филтри на всичко, ще изгубиш ниските честоти. Разбира се, използвам високочестотни филтри на много неща, включително и басове, китари, вокали, каси и барабанчета. Но моите високочестотни филтри обикновено са плавни и с преходна честота, която не е достатъчно голяма напълно да раздели инструментите. Ако сложиш един високочестотен филтър на твоите китари на или над 300 Hz, ще ги чуеш добре отделени от баса Но пък ако използваш един високочестотен филтър на 200 Hz, може да дадат повече мощност на диалога между баса и китарата.
• "Сложи ривърба на един спомагателен канал ". Целта е да се потисне ривърба с един компресор със странична връзка там, където инструмента е силен. Това е един добър начин да си сигурен, че рибърба не пречи на сухите вокали. Разбира се, това има повече смисъл при по-дългите и по силните ривърби и при инструментите, които трябва да се чуят чисто. Но сигурно няма да ти е необходимо при късите плейт ривърби на барабанчето.
• "Повтори китарите, една във всеки канал, с малко забавяне в един от каналите ". Това е супер ефект за едни плътни китари и за да се отделят китарите от баса, без просто да изпратиш китарата вляво или вдясно. Правя това доста често, но не винаги. Това е проблем, ако ти трябва сини ниски честоти и може да е проблем, ако имаш камбанни обертонове, като при някои чисти китари.

Следи следното

Следното не са правила. Това са нещата, на които винаги обръщам внимание. Това са обикновените грешки, които правих в миналото.

• Нивото на барабаните. Обичам барабаните, но рядко ще ти трябват барабани, които са над останалото от микса с повече от 2 dB. В доста случаи, барабаните може и да са под останалото. Една референтна песен ще покаже това бързо. Тук, проблема обикновено е касата, понякога барабанчето. Фуса и останалите чинели също могат да останат тихи. Ще носят ритъма така и така, даже и ако почти не се чуват.
• Ниво на вокалите. Също така, няма смисъл вокалите да носят цялата песен. Това е така особено при рок песните от преди 20 години. Вокалите всъщност могат да са доста назад. Тъй като ние, слушателите, естествено се фокусираме към вокалите, ще ги разпознаем така или иначе.
• "Да диша песента". Хубавото нещо на добрите говорители е, че ни помагат лесно да разберем кога една песен звучи тъмна и затворена или отворена и дишаща. Можеш да забележиш, ако на песента и липсват честотите над 10 kHz.
• Долните честоти. Гледам да са там. В миналото, високочестотните ми филтри бяха остри. Сега не са. Често замествам високочестотните филтри с плавни еквилайзери.

Амплитудни промени. Не е достатъчно да компресираш вокалите. Даже и с равна амплитуда, могат да се показват и скриват в зависимост от песента. Няма проблем ако например се махнат 2 dB от един силен рефрен, който идва след един спокоен стих, даже и ако е само началото на този рефрен и даже и ако нивото на рефрена падне под нивото на стиха. Не винаги възприемаме звука като равен, независимо дали динамиката му е равна след компресора.

• Настройка на вокалите. Да предположим, че си сложил компресор и ривърб на вокалите и си се справил с амплитудата, но вокалите все още не стоят добре в микса. Първото нещо, за което мисля, е мелодичната настройка. Често, това означава настройка само на една или две срички тук там, но е добре да се погледне.
•  
• За съжаление, трябвало е да се реши този проблем доста по-рано. Първо, трябва да определиш мелодията на вокала. Сложи я в MuseScore или я изсвири на една китара или пиано. Една импровизирана мелодия на вокала може да е добра, но често съдържа грешните ноти тук там или пък правилна нота на грешното място. Второ, ако записваш една песен, помогни на вокалиста. Добави една китара, която повтаря вокалната мелодия и която ще се изхвърли после, а и един акомпанимент с акорди. Доброто пеене без акомпанимент е трудно. Виждам това в песните хард рок или метъл, където певецът трябва да следва двунотни акорди, които са с дисторшън, често нямат основната нота и по принцип не определят добре тоналния център.
•  
• Трето, настрой вокалите внимателно. Освен ако певецът е много добре подготвен и с много талант, ще има грешки. Но тези грешки обикновено не са в цялата песен. Настрой само това, което трябва. И не мести сричките към центъра на най-близките ноти в софтуера. Какво ако най-близката нота не правилната? Това не е най-честия случай, но се случва. Какво ако има малко интонация или модулация в средата на сричката? Това се получава доста често при певците, които са без тренинг и софтуерите за настройка не са много добри при определянето на това, какво това означава. Какво ако самите инструменти не са прецизно настроени? 15-20 цента (/bg/wiki/cent) е доста голяма разлика. Настрой това, което мислиш трябва и го настрой на това, което звучи добре. Често, това просто означава настройка на началото на вокалните мелодии, защото на доста певци им е трудно да започнат от правилната нота в самото начало. Често предлагам акомпаниментите, които после ще се изхвърлят, да започнат малко по-рано от стиха. Понякога, това означава настройка на краищата на вокалните линии, защото това забелязват слушателите.
• Динамика. Песните без динамика са скучни. Първата ми изненада при записите беше колко голяма е разликата между частите от песента, особено в пистите с барабаните. Барабанистът, а и песента, се променяха с около 5 dB между стиха и рефрена. Ако искаш да смесваш на определени LUFS, добре. Но това не означава, че цялата песен трябва да стане едно супер равномерно парче. Ако в песента има промени, динамиката е един добър инструмент, който можеш да използваш. Тук, инженерите обикновено стават мързеливи. Песента вече звучи добре и не се знае дистрибуторите какво ще направят с амплитудата. Но ако можеш да направиш песента още по-добра, защо не?

автори: mic