Прост подход към смесването на рок песни: Част 4 - Еквилизация (Какво е то?)

администратор: Качено първо на 2007 06 28

Панорамата е един от начините да се разделят инструменти, които в микса си пречат. Еквилизацията е друг начин. Еквилайзерите променят амплитудите на различните честоти в микса. Някои хора даже казват, че еквилизацията се възприема от слушателя като да премества инструментите нагоре или надолу в микса (за разликата от панорамата, която мести инструментите наляво и надясно). Възможно ли е? Може би. Ако различните инструменти се намират в различни честотни диапазони, тогава в действителност поне трябва да са по-отчетливи в микса.

Ноти, честоти и честотните диапазони на инструментите

Преди да започнем да местим инструментите нагоре или надолу, нека първо да се опитаме да разберем къде са в микса. Да вземем например средното До на пианото. Наричаме го C4. Това До може да има различни честоти в зависимост от настройката на инструмента (вида на настройката, колко добре е акордиран инструмента, т.н.). Да кажем например, че това До е честотата 262 Hz. Ако тръгнем нагоре от C4 ще стигнем например до E4 (Ми, да кажем 330 Hz), A4 (Ла, 440 Hz), C5 (До, 523 Hz) и така нататък. Може да стигнем чак до C8 (До, да кажем 4200 Hz) или пък обратно надолу до C0 (До, 16 Hz).

Лесно е тогава да се изчислят честотните диапазони на инструментите. Електрическите и акустичните китари например са между 80 Hz и 880 KHz. Бас китарата е от около 40 Hz до 300 Hz. Вокалите обикновено са от 90 Hz до 1.2 KHz. Барабаните са сложни, понеже звука, който се произвежда от всеки от барабаните, може да се раздели на доста части, но за примера тук можем да кажем, че касата е около 60-80 Hz, барабанчето е около 240-250 Hz, фуса и чинелите са над 6 KHz, томовете са в 240-250 Hz, а пък томовете на пода са около 120-130 Hz. Пианото е доста разнообразно и може да е между 16 Hz и 5 KHz.

Тази информация е горе долу вярна, но:

1. Инструментите рядко използват целия си честотен диапазон. Пианото може да покрие един голям честотен интервал, но обикновено не прави така. Една парче на пиано може например да е само в честотния интервал на електрическата китара. Вокалите са подобни. Бас вокалите са между 90 Hz и 350 Hz (изискванията за оперните певци са по-строги; бас вокалите трябва да са между F2 и F4, но аз закръглих честотите). Баритоните са между 100 Hz и 390 Hz. Тенорите са между 130 Hz и 490 Hz. Алтото може да стигне до 700 Hz и сопраното е между 250 Hz и 1.2 KHz;
2. Инструментите имат обертонове (или пък "под-тонове"). Интервалите по-горе ни показват какви ноти могат да бъдат изсвирени с инструментите, но всички тези ноти обикновено са придружени и от други честоти. Томовете например произвеждат обертонове над 8 KHz. Обертоновете обикновено не се чуват като отделни звуци, но слушателите обикновено могат да различат два инструмента, които свирят една и съща нота, но с различни обертонове. Духовите инструменти (като флигорните) например имат доста доловими обертонове, от които се определя и специфичния тембър на тези инструменти. Чул съм, че нечетните хармоници са това, което прави саксофона дразнещ. Четните хармоници на ламповите усилватели пък правят тези усилватели "топли". Това може би е вярно. Част от литературата, която съм виждал, казва, че това което прави един звук неприятен са нехармоничните обертонове;
3. Инструментите произвеждат няколко звука при изсвирването на една и съща нота. Един барабан например, има барабанния си звук, но започва с един "плясък". Въпреки че касата и барабанчето са в интервалите 60-80 Hz и 240-250 Hz както по-горе, първичният удар на палката е между 2 KHz и 3 KHz. Въпреки че вокалите рядко имат явни обертонове, те съскат между 6 KHz и 10 KHz. Присъствието на вокалите пък се определя от честотите около 5 KHz. Чинелите са доста сложни, понеже имат първичния удар между 2 и 4 KHz, съскане от 6 до 10 KHz и яркост над 8 KHz. Още по интересен е звука на перцето на китарата върху струните или пък "скърцането" на пръстите на китариста, които имат честотни диапазони над 6 KHz.

Разни допълнителни факти: Обертоновете определят доста от тембъра на един инструмент. Даже когато два инструмента свирят една и съща нота, те произвеждат звуци с различни характеристики. Тези характеристики са тембъра на инструмента. Един специален вид обертонове, които също са важни за тембъра, се наричат форманти. Формантите са честоти (една или повече), които са произвеждат от инструмента, независимо коя нота се свири от инструмента в момента. Тези форманти са особено ясно изразени при духовите инструменти и при вокалите. Някои казват, например, че флейтата има форманти при 800 Hz.

Еквилайзери

Следните са най-важните неща за еквилайзерите.

1. Еквилайзерите не променят честотите на инструментите. Ако ги променяха, щяха да променят и това, което инструментите свирят (т.е., щяха да транспонират). Честотите, които съществуват, ще продължат да съществуват (може би с различна амплитуда), а честотите, които не са в микса, няма да бъдат създадени. Не можеш да използваш един еквилайзер за да създадеш честоти, които не са в първоначалния микс;
2. Почти всеки звук се състои от доста много честоти и е сложен;
3. Еквилайзерите променят кои честоти доминират в микса. Следователно, те променят тембъра на един инструмент, което означава, че с тях можете да намалите характеристики, които не ви харесват или да засилите характеристики, които ви харесват.

На кратко

Нотите имат своите честоти. Нотите по принцип нямат строго определени честоти. Всичко зависи от настройката. Въпреки, обаче, че при една различна настройка една нота може да има различна честота, тази нова честота не е толкова различна от първата при преобладаващата съвременна установена практика. Можем да кажем, че нотите имат определени приблизителни честоти. Средното До (или "C4" както по-горе) е около 262 Hz. Ла в същата октава (A4) е около 440.0 Hz. Виж таблицата с честотите на нотите в Microsoft Excel.

Инструментите свирят в своите основни диапазони. Ако нотите имат определени честоти, тогава нотите, които могат да бъдат изсвирени с един инструмент, определят честотния диапазон на инструмента. Ако един бас може да свири нотите от E1 до D4 например, тогава баса е между 41 Hz и 294 Hz. Виж таблицата с честотните диапазони на инструментите.

Инструментите имат обертонове и форманти. Инструментите произвеждат и звуци извън основния си честотен диапазон. Обертоновете и формантите определят тембъра или с други думи характеристиките на инструмента.

Еквилайзерите променят тембъра. Надявам се, че вече виждате, че еквилизацията в основните честотни диапазони на един инструмент е най-маловажното нещо. Доста по-интересно е да се използват еквилайзери за обертоновете на инструмента.

Еквилайзерите могат да премахнат нежелани звукове. Може да се опитате да намалите съскането или пък да засилите първоначалния удар на касата. Това, което обаче не можете да направите, е да вкарате "желани" звукове, които не съществуват в първоначалния запис.

Защо използваме еквилайзери?

Ето добрите причини да се използват еквилайзери.

1. За да се премахнат нежелани звукове, като съскането;
2. За да се променят характеристиките на един инструмент и да се подобри неговия звук – яркост, присъствие, плътни долни честоти;
3. За да се променят характеристиките на един инструмент за да се отдели този инструмент от други инструменти в микса така, че инструментите да не си пречат. Една електрическа китара и едни вокали могат да имат подобни тембъри. Еквилайзерите могат да променят това;
4. За да се променят характеристиките на песента – за да се въведе например яркост и да се отвори песента или пък други подобни.

автори: mic