Прост подход към смесването на рок песни: Част 6 - Ривърб

Качено от mic на Fri, 03/23/2018 - 13:20

Превод от: A simple approach to mixing a rock song: Part 6 – Reverb

Реверберация? Задължително, но колко и коя точно? Реверберацията винаги е нужна. Най-голямата грешка в първия ни албум беше, че оставихме албума горе-долу "сух" и следователно скучен. Трябваше да добавим малко повече реверберация към песните. Така нашите песни щяха първо да бъдат по-живи, защото това е работата на реверберацията – да симулира реалните характеристики на един звук в стаята, в един клуб или в една концертна зала. Второ и също доста важно – повечето съвременна музика, която слушаме, има добавена искуствена реверберация и следователно нашите слушатели са свикнали на това. Нашите песни звучаха неестествено с толкова малко реверберация.

Реверберацията е един доста сложен феномен. Звукът се отразява от стени, мебели и т.н. и се връща под формата на много отразени вълни, които не се отличават една от друга и които се влияят една от друга. И това е простото обяснение – реверберацията на практика има много характеристики:

  1. Цялата дължина на реверберацията е времето, което отнема на отразените вълни да изчезнат. Отраженията в една по-голяма стая отнемат повече време. Отраженията в една стая с повърхности, които отразяват звука добре, също отнемат повече време да затихнат;
  2. Времето на атака на реверберацията е времето, което и отнема да добие пълната си сила. Времето на атака е свързано с цялата дължина, понеже при естествените реверберации една малка цяла дължина означава малко време на атака, а една голяма цяла дължина означава голямо време на атака;
  3. Гладкостта / плавността или разсейването / дифузията се определя от факта, че някои реверберации имат малко отражения, които са относително отдалечени едно от друго, докато други реверберации имат много отражения, които създават една гладка звукова маса. Това може да се получи, понеже някои стаи са празни, а други стаи съдържат доста обекти и препятствия;
  4. Несъразмерността / неравността се получава, защото на практика има разлика между един звук, който произтича от средата на стаята и един звук, който започва близо до стената. Звуковите отражения от първия звук може да звучат по-гладко, докато един звук близо до стената може да създаде отчетливи отражения в определени точки на времето, което прави реверберацията неравна;
  5. Поглъщането / абсорбцията на реверберацията се определя от това, колко от звука се отразява или колко силни са отраженията в сравнение с първичния звук. Някои стени отразяват звука по-добре от други;
  6. Реверберацията има окраска, понеже не всички честоти се отразяват с една и съща сила. Може да получите например силни отражения на високите честоти и по-слаби отражения на ниските честоти.

И така различните реверберации имат различни характеристики. Понеже част от отразения звук ще бъде отразени отражения, а не директни отражения на първичния звук, различни части от реверберацията също имат различни характеристики. Края на реверберачията ще звучи различно от началото. По-точно, доста от литературата и софтуерите правят разлика между ранните отражения на звука и късната реверберация.

В един определен момент ще трябва да използвате изкуствена реверберация. Изкуствената реверберация може да използва различна терминология за своите характеристики. Вместо абсорбция може да видите мокър / сух микс. Вместо окраска може да видите еквилайзер. Вместо време на атака може да видите размер на стаята. Вместо неравност може да видите ляво / дясно възприятие и така нататък. Така или иначе, когато избирате някакви настройки, които ви харесват, ще трябва да знаете какво прави всяка от контролите. Когато търсехме една естествено звучаща реверберация не винаги бяхме наясно, какви настройки са естествени. Няма например да се опитваме да изчислим цялата дължина на реверберацията в една стая 3 на 3 метра, в която певецът е в средата, в която звука пътува с 300 m/s и в която отразения звук носи 30% от първичната амплитуда. Хубаво е обаче да знаем, че ако нашата реверберация има отличително ехо, което на нас не ни харесва, можем да увеличим разсейването. Ако реверберацията е прекалено силна, можем да увеличим абсорбцията. Ако песента е прекалено разклатена, можем да намалим дължината на реверберацията и времето на атака. Ако искаме малко "украшения" на края, можем да увеличим неравността.

Тъй като поркихме доста за характеристиките на реверберацията, време е да се опитаме да поговорим за добрата и евтината изкуствена реверберация. Евтина няма. Горе-долу евтини има доста: 1) някои хора се кълнат в реверберациите на Lexicon; 2) на някои им харесва Native Instruments; 3) на мен ми харесва реверберацията на Line 6 POD; 4) спомням си, че ми харесваха реверберациите и на Vox ToneLab; 5) всички софтуери за многопистов запис имат реверберации – CakeWalk, CoolEdit Pro (т.e., Adobe Audition), Nuendo, ProTools LE и така нататък; 6) някои звукови карти имат реверберация в контролата си; 7) има и доста VST или DirectX прикачки.

Моят опит е малък най-вече защото, след като веднъж намерихме една реверберация, която ни хареса, не опитахме други. Започнахме с вградената реверберация на DirectPro 24/96, но набързо разбрахме, че не можехме да контролираме доста от нейните характеристики. Минахме на реверберациите на CoolEdit Pro, където не намерихме естествени звучащи реверберации. Най-добрата, която намерихме, бе Full Reverb на CoolEdit Pro с настройката Small Club, но с по-малка цяла дължина на реверберацията (900-950 ms вместо 1250 ms); съответно по-малко време на атака (около 55 ms); разсейване около 600 (сега си мисля, че трябваше да си останем на 800); различен микс (90% сух, 15-20% ранни отражения и 25-35% мокър); и различна окраска (тази реверберация има 3-лентов параметричен еквилайзер, в който усилихме високите честоти, обикновено с повече от 5 dB. Между другото спряхме с тази реверберация, защото според нас окраската произвежда забележимо съскане).

Сега използваме Line 6 PODxt и обикновено реверберациите Fender Deluxe Spring и King Spring. Тези вършат работа засега. Нямат много контроли. Не можем например да определим времето на атака независимо от цялата дължина. Не можем да контролираме разсейването. Така или иначе, тази реверберация е достатъчно добра за да звучи горе-долу естествено.

Когато избрахме една реверберация, трябваше да се научим да я използваме. Реверберацията най-вероятно идва след всичко останало и почти задължително след компресорите (въпреки че при една от по-бавните и по-странните ни песни имахме един добър микс с компресори с "меко коляно" след доста реверберация). Преди доста време започнахме да слагаме реверберация на завършения микс. Реверберацията, която използвахме обаче, премахна панорамата на песента, и следователно трябваше да я сложим отделно на левия и десния канал, което пък не звучеше както очаквахме. Няма нищо лошо да се използва реверберация на целия микс, но ние решихме, че е по-добре да сложим реверберация на всяка писта по отделно. Имахме две причини за това: Първо, има някои инструменти, на които не им трябва реверберация, като например баса. Можеше и да сложим реверберация на цялата песен като първо махнем ниските честоти с един еквилайзер и следователно използваме само обертоновете на баса. Това може и да е добра идея. Сигурно е по-естествено, може пък да направи сесията претрупана. Второ, ако всяка писта се използва отделно, може да и се сложи различна реверберация. Може например да сложите повече на солото, по-малко на ритъма и още по-малко на барабаните.

За една от новите ни песни – ритмична, но спокойна – избрахме реверберацията на POD-а Fender Deluxe Spring с оригиналните си настройки и със следните настройки на копчето за "effect": соло китара - 4 1/4, ритъм китари - 4, вокали - 2 ¼, барабанче, фус, чинели - 3 ½. В една от по-бавните песни използвахме: сола - 7, ритъм - между 4 и 6, вокали - 2 ¼, фус и чинели - 3 ½, барабанче - 2 ½. Не избрахме тези настройки случайно, а изслушахме всяка писта отделно за да видим как звучи с реверберацията (слагахме възможно най-много реверберация, без да правим пистата неприятна). Колко реверберация трябва да има в една писта е въпросна вкус и вкусовете се менят. Ако слушате музика от 60-те и 70-те ще забележите доста реверберация. През 90-те студията слагаха по-малко, понякога толкова малко, че даже и да се забележи разлика в микса, самата реверберация не може да отличи в микса. Както винаги, хубаво е да слушате професионални записи и да изберете това, което ви харесва. Последният път, когато се занимавах с един бавен блус например започнах с прослушване на "The Thrill Is Gone" от B. B. King.

Реверберацията е сложна, а и се използва често. Има много други неща, за които бихме могли да пишем. Например: Ако сложим реверберации на отделните писти, трябва ли те да са свързани по някакъв начин? Хубаво ли е да се определи цялата дължина на реверберацията и времето на атака от темпото на песента? Какви видове реверберации съществуват? Всичко това остава за някоя друга статия.

автори: mic

Добави нов коментар

Filtered HTML

  • Freelinking helps you easily create HTML links. Links take the form of [[indicator:target|Title]]. By default (no indicator): Click to view a local node.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.

Plain text

  • No HTML tags allowed.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.
CAPTCHA
This question is for testing whether or not you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.