Проектирането на многоизходния дилей в Orinj

Качено от mic на Mon, 03/26/2018 - 14:26

Превод от: Designing the Orinj multitap delay

Orinj има няколко различни ефекти дилей: обикновен дилей, ехо, хор, басов хор, "подскачащо" ехо и реверберация.

Обикновен дилей

Обикновеният дилей в Orinj взема входния сигнал и го повтаря веднъж с някакво забавяне във времето и с някаква промяна в амплитудата. Изхода на този ефект събира оригиналния входен сигнал и новият повторен сигнал. Оригиналният сигнал се нарича "сух" сигнал. Повтореният сигнал се нарича "мокър" сигнал. Стойността на забавяне във времето между двата сигнала е "забавянето" (англ. "delay"). Разликата между амплитудите на двата сигнала се нарича "затихване" (англ. "decay"), понеже повтореният сигнал обикновено има по-ниска амплитуда от оригиналния. Затихването представлява и разликата между сухия и мокрия сигнал и затова може да бъде наречен сух / мокър микс (англ. "dry / wet mix") на този ефект.

Обикновеният дилей в Orinj е най-простия вид дилей. Orinj прави този ефект по интересен, като позволява различни стойности на забавянето и затихването в левия и десния канал при стерео сигнали и като позволява независими обръщания на фазата / полярността (обръщане на звуковата вълна) на сигналите във всеки от каналите. Това е и най-простият практичен дилей: едно повторение с някакво забавяне и някакво затихване. Можеш да използваш този дилей като обикновен дилей при смесването или пък за популярния и дразнещ къс слапбек (англ. "slap-back") дилей.

Един прост дилей не може да произведе всички видове ефекти на дилей. Не е достатъчен например за един фленджър. Един фленджър може бавно и постоянно да променя забавянето и затихването ("delay and decay sweeps", т.е. "помитане или разпростиране на забавянето и затихването") и може и да има и "обратна връзка" ("feedback", същият термин се използва и за "микрофония") като праща мокрия сигнал обратно във входа на ефекта. Простият дилей в Orinj няма тези характеристики.

Ехо

Единствената разлика между ехото в Orinj и обикновения дилей в Orinj е, че забавеният сигнал в ехото може да бъде повторен повече от един път с все по-малка амплитуда. Ехото е просто дилей с "обратна връзка". Мокрият сигнал на този дилей се връща обратно през ефекта и така се създава едно друго повторение на сигнала, "двойно" забавено и затихнало. Самото това повторение може да се въведе обратно в ефекта и така нататък за да се имитира едно ехо. Всички повторения в ехото на Orinj са създадени с един и същи дилей и следователно забавянето между едно повторение и следващото повторение е едно и също при всички повторения. Също така, затихването между едно повторение и следващото повторение е едно и също за всички повторения.

Ехото в Orinj също има отделни контроли за забавянето, затихването и фазата за всеки от каналите. Така или иначе, това е просто дилей с обратна връзка.

Хор

Хорът в Orinj не е просто един единствен дилей. Той има няколко забавени сигнали, които са независими един от друг. Потребителят на Orinj може да определи броя на забавените сигнали и максималното и минималното забавяне между оригиналния сигнал и забавените сигнали, но началните стойности на забавянето за всеки от тези сигнали е случайно, някъде между максималната и минималната граница. Освен това, забавянето при всеки от забавените сигнали се променя плавно със скорост, която е определена от потребителя. Тази плавна промяна във забавянето създава "помитане / разпределяне на забавянето".

Хорът в Orinj работи така, както трябва, но му липсват две неща. Първо, няма обратна връзка. Второ, няма затихване. Забавеният сигнал има същата амплитуда, както оригиналния сигнал. Така, хорът в Orinj е просто една поредица от дилеи, които работят паралелно, с помитане на забавянето и без обратна връзка и без затихване и помитане на затихването.

"Подскачащо" ехо

Подскачащото ехо в Orinj е подобно на хора. Има няколко дилеи, които работят в паралел и всеки от които има своето независимо забавяне и затихване. Даже и да изглежда, че забавянията и затихванията между повторенията на сигнала в Orinj зависят едно от друго, всъщност няма такава зависимост. Ефектът е замислен така, че за потребителя е лесно да създаде такава зависимост, но позволява на потребителя и да махне тази зависимост при всяко от повторенията.

Така, подскачащото ехо в Orinj е просто поредица от дилеи, които работят в паралел с независими забавяния и затихвания. Ефектът няма обратна връзка или пък "помитания".

Реверберация и басови хорове

Практичните реверберации са прекалено сложни за тази статия. Реверберациите обикновено имат много забавени повторения с обратна връзка, но имат и окраска. Окраската подчертава различни честоти в мокрия сигнал и трябва да бъде имитирана с еквилайзер. Практичните реверберации следователно не използват само дилеи. Басовият хор в Orinj е подобен. Това е хор, при който честотите под някаква честотна граница се премахват от мокрия сигнал. Един басов хор също трябва да използва еквилайзер.

Проектиране на многоизходния дилей

Orinj има прост дилей, ехо (прост дилей с обратна връзка), хор (поредица от прости дилеи с помитане на забавянето но без затихване и помитане на затихването) и подскачащо ехо (поредица от прости дилеи със затихване, но без обратна връзка и без помитания). Нито един от тези ефекти не притежава всички възможни характеристики. Понякога можем да получим характеристиките, които искаме, ако подредим тези ефекти по правилният начин, като например ако сложим хор на мокрия ефект на едно ехо. Хубаво е обаче да имаме всички тези характеристики на едно място. Ще е по-лесно за потребителя да създаде безкрайно много ефекти на дилей и, също така, ще е по лесно за Orinj да изчисли ефекта с по-малко от изчислителните ресурси на компютъра.

За да създадем този сложен дилей, можем да направим следното.

Стъпка 1: Вземете една поредица от дилеи, които преработват сигнала един след друг. Входът на втория дилей е изхода от първия дилей; входът на третия дилей е изхода от втория дилей и така нататък. Крайният изходен сигнал е изхода от последния дилей. (Тази ситуация е различна от хора и подскачащото ехо на Orinj, при които дилеите работят в паралел и при които изхода на един от тези дилеи не е вход на друг дилей.)

Стъпка 2: Можем да "изведем" изход от всеки от тези дилеи и да прибавим "изведения" сигнал към крайния изходен сигнал. Така, изхода от всеки дилей ще следва два пътя: 1) към изходния сигнал и 2) към следващия дилей. Тези "изходи" ("извеждания", от англ. "taps") в проекцията на този дилей му дава името "многоизходен" (англ. "multitap") дилей.

Стъпка 3: Позволяваме обратна връзка на мокрия сигнал на този дилей. На практика, това обикновено става като се взема изхода на последния дилей и се праща във входа на първия дилей. Възможно е, ако се взема обратна връзка от всеки от дилеите, да се получи нестабилен сигнал, но може пък и да опитаме.

Стъпка 4: Позволяваме помитане на забавянето и затихването с плавна промяна при всеки от дилеите.

Стъпка 5: Позволяваме обръщания на фазата при всеки от дилеите.

Това трябва да е дизайна на новия многоизходен дилей в Orinj. Единственият проблем е как да представим този дизайн визуално в Orinj така, че да го направим лесен за използване.

автори: mic

Добави нов коментар

Filtered HTML

  • Freelinking helps you easily create HTML links. Links take the form of [[indicator:target|Title]]. By default (no indicator): Click to view a local node.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.

Plain text

  • No HTML tags allowed.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.
CAPTCHA
This question is for testing whether or not you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.