Проектирането на многоизходния дилей в Orinj пак

Качено от mic на Tue, 03/27/2018 - 20:54

Превод от: Designing the Orinj multitap delay again

Преди известно време писах за новия многоизходен дилей в Orinj, но това беше просто едно общо описание на това, как дилеите изглеждат, какви параметри имат и за какво се използват. Както обещах, ето и самата схема на многоизходния дилей в Orinj.

Схема на многоизходния дилей в Orinj

Входният сигнал влиза във всяка отделна единица за дилей паралелно. Всяка единица съдържа един "прост дилей" (използвам думите "прост дилей" за да опиша един дилей, който има едно повторение на сигнала с постоянно време на забавяне и с постоянна стойност на затихване в амплитудата). В горната схема има само две единици за дилей, но може да се използват и повече. Засега многоизходният дилей в Orinj има ограничение от десет единици за дилей, но ще видим какво ще стане, когато ефектът е завършен и проверен. Всяка единица за дилей произвежда забавен и затихнал сигнал, който: 1) влиза в следващата единица; 2) излиза към изхода (следователно и името "многоизходен дилей"); 3) има обратна връзка към входния сигнал. Също така, входният сигнал излиза и директно към изхода за да може сухият първичен сигнал и да се смеси с мокрия преработен сигнал.

Многоизходните дилеи, които съм виждал, имат следната схема. Нека да ги наречем "обикновени многоизходни дилеи".

Схема на един обикновен многоизходен дилей

Между двете схеми има разлики. Първо, многоизходния дилей в Orinj позволява на входния сигнал да влезе във всяка от единиците за дилей в паралел. При обикновените многоизходни дилей входния сигнал влиза само в първата единица, а втората единица получава своя входен сигнал само от изхода на първата единица. Второ, многоизходния дилей в Orinj позволява обратната връзка на изхода от всяка отделна единица, докато при обикновеният многоизходен дилей обратната връзка идва само от последната единица.

Параметри

За да сме сигурни, че многоизходния дилей в Orinj може да работи подобно на един обикновен многоизходен дилей, трябва да позволим промени във силата на входния сигнал. Ако например изключим входния сигнал, който влиза във всяка от единиците, освен входния сигнал в първата единица, ще получим един обикновен многоизходен дилей. Можем също така да позволим промяна в силата на обратната връзка от всяка от единиците. Ако изключим обратната връзка от всяка от единиците, освен от последната, ще накараме многоизходния дилей в Orinj да работи подобно на един обикновен многоизходен дилей.

Ясно е, че всяка единица трябва да има своето собствено забавяне във времето и затихване в амплитудата на сигнала. За да получим максимална свобода, вместо да имаме едно затихване във всяка от единиците, може да имаме три: затихване в изхода към следващата единица; затихване в изхода към крайния сигнал; затихване в обратната връзка (това последно затихване вече бе споменато в предишния параграф).

Както винаги, всеки канал (левия и десния) трябва да има своите собствени независими параметри.

Многоизходния дилей в Orinj тогава ще изглежда както в следната графика, където малките триъгълници са затихването (тоест, промените в амплитудата на сигнала).

Многоизходен дилей в Orinj с параметри за силата на сигнала

Забележи триъгълника най-отдолу по средата на директната връзка от входа към изхода. Той ще променя само микса между сухия и мокрия сигнал в ефекта. Разделих входния сигнал на две, за да съм сигурен, че промяната в сухия / мокрия микс е преди сигналът от обратната връзка да се смеси с входния сигнал и преди изходите от единиците да се смесят с изхода от ефекта. По принцип, този ефект може да си мине и без тази промяна в сухия / мокрия микс, понеже мокрият сигнал така и така се контролира със всеки от останалите триъгълници, но може пък да има прекалено много такива други контроли. Това, че има една единствена контрола специално за сухия / мокрия микс, прави ефекта по-лесен за потребителя.

"Гейтът" най-отгоре е нещо, което трябва да ограничи броя на обратните връзки. Обратната връзка от простите единици за дилей създава ехо, понеже увеличава повторенията на сигнала – все по-затихнали и все по-забавени. От теоретична гледна точка, ако не ограничим повторенията, те биха били продължили безкрайно. В цифровата музика повторенията са ограничени по естествен начин, понеже амплитудите на сигнала могат да имат само краен на брой стойности. Когато сигнала в обратната връзка затихне достатъчно, той ще стане на практика нула. Според мен е полезно така или иначе да се ограничи броя на повторенията в обратната връзка. По-трудният начин да се направи това е да се включи един гейт в обратната връзка, който да изключи сигнала, когато сигнала падне под някакво ниво. По-лесният начин на практика е да се включи една проста контрола която казва "ограничи броя на повторенията до, да кажем, 5" или пък до каквото е дадено от потребителя.

Това е все още една проста схема, защото не включва всички възможни параметри. Няма например помитане на забавянето или затихването, но сигурно няма и да ни трябва. Помитането е полезно в ефекти като хоровете, където времето на забавяне е много малко. Тук те сигурно няма да са забележими. Това може и да е една доста сложна схема, ако се вземе предвид, че има прекалено много контроли за затихването / амплитудата. Една такава схема обаче дава свобода на потребителя. Можем да си играем с този дилей по-нататък за да решим, кои от тези контроли са полезни и кои не са.

автори: mic

Добави нов коментар

Filtered HTML

  • Freelinking helps you easily create HTML links. Links take the form of [[indicator:target|Title]]. By default (no indicator): Click to view a local node.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.

Plain text

  • No HTML tags allowed.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.
CAPTCHA
This question is for testing whether or not you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.