администратор: Качено първо на 2017 10 19
Хрумна ми, че подходът ми към смесването на песни сега е различен от този преди. Не мога да кажа, че е станал по-добър. Сигурно вкусът ми се е променил – вкусовете винаги се развиват. Разликите в подходите изглеждат малки, но разликите в резултатите звучат значителни.
Бас
Преди доста време слагах китарата в средата на честотния диапазон. Предполагам, че се опитвах да произведа един "диалог" между вокала и китарата. Този диалог често не се получаваше така и така, защото песните ми бяха доста заети с парчета и писти. Басът тогава бе избутан към самото дъно на честотния диапазон. Спомням си, че нарочно отрязвах част от високите честоти в баса.
Песните ми бяха мътни. Басът или не се забелязваше или пък не можеше да носи ритъма, защото началния акцент на перцето се губеше.
Харесвам баса, защото е един от ненатрапчивите начини да се получи една отделна мелодия в песента. Сега, обикновено вървя в обратната посока. Ако между китарата и баса има конфликт, обикновено избутвам китарата малко по-нагоре в честотния диапазон, което оставя повече място за вокалите и баса. Басът носи ритъма и мелодията му е без препятствия, а китарата (и вокалите, разбира се) остават най-отпред.
Компресор на вокала
Отне ми доста време да преодоля това, отчасти защото моите вокали не винаги изискват компресиране, а и отчасти защото да се получат вокали, които звучат естествено, но са с желаната ограничена динамика, е трудно.
Ако на някоя от песните и трябваше компресор, но не го слагах, тогава тази песен дразнеше. Прекалени амплитуди на вокала, колкото и да бяха кратки и редки, се забелязваха и отнемаха от наслаждаването на песента. Бяха случайни, не пасваха на песента и изкарваха слушателя извън каквото и песента да предлагаше.
Все още не използвам компресор за всеки вокал, но компресорът сега е по-редовен и липсата му обикновено е изключение. Същото се отнася и за акустичната китара. Интересувам се особено от компресора, когато има вокални хармонии. Според мен е важно вокалните хармонии да си стоят в тяхното място в динамиката и да променят качеството на главния вокал, а не да са отчетливи сами по себе си.
Каса
Това трябваше да е очевидно, но откъде пък да зная, че една малко куха каса може да звучи добре по време на записа, но се губи в целия микс, обикновено като се скрива зад баса. Няма кой знае какво да се направи ако касата е слаба, освен да се замени с някакви семпли (има софтуери, които правят това).
Една песен със слаба каса не е толкова лоша. Свикваш с нея след като я слушаш стотици пъти и обикновено не мислиш за това. Ако обаче забележиш и я замениш, резултатът е изумителен.
Да, трябва да се обръща внимание на оборудването при записа.
Мелодия на вокала
Все още не обръщам много внимание на това, но приятелите ми обръщат. Когато си измисляме мелодии за вокалите, от време на време разработваме такива, които почти пасват на тоналността, но само почти. Наскоро разбрахме, че една от най-добрите ни песни има вокална мелодия с една две ноти, които не са правилни. Това беше нарочно между другото – вокалите не бяха над или под правилната нота, а пяха точно това, което трябваше. Просто се оказа, че това, което трябваше да изпеят, беше извън гамата.
Грешната мелодия на вокала не е винаги толкова забележима, колкото си мислиш че трябва да бъде, особено ако говорим за една единствена нота тук там. Забелязваш , че не пасва, мислиш си, че е грешка на вокалиста и записваш отново – само за да получиш същия резултат.
Започнахме да разработваме вокалните мелодии на китарата – за всеки случай. Тъй като сме по-добри китаристи отколкото вокалисти, разработените мелодии са по-сложни (и за жалост по-прилични на поп). И, разбира се, тренираме. Забелязал съм, че да се отпуснеш и да изпееш песента добре, трябва да си пял песента (добре) много пъти преди. Трябва да идва естествено. Този тренинг не е приятен, защото трябва да чакаш преди да запишеш отново, точно след като си решил, че мелодията е подобрена.
Ривърб
Винаги се изненадвам от колко повече ривърб има в музиката, която е продуцирана професионално, в сравнение с музиката, която аз смесвам. В миналото се опитвах да избягвам прекалено много ривърб. Зная, че стиловете се променят, но първите ни песни бяха с много малко ривърб даже и според стандартите от 90-те. Както при касата, обърквах се, когато слушах реверберираната писта сама. Мислех, че звучи неестествено, но не гледах как тази неестествена писта ще звучи в целия микс. Обърквах се също и от голямата разлика в звука, която се получаваше от ривърба. Все пак, бях свикнал със сухия микс и всичко друго изискваше наново да свикна с цялата песен.
Без ривърб, песните са просто скучни. С прекалено малко ривърб, пак са скучни. Да, трудно е да се намери един евтин ривърб, който звучи естествено, но не е невъзможно.
Сега добавям доста повече ривърб. Не прекалявам, но ривърба е забележим. Стига всяка писта да държи ритъма правилно, песните са по живи без да са разпуснати.
автори: mic
Добави нов коментар