Още за реверберацията

администратор: Качено първо на 2007 07 20

Предишната ми статия беше за реверберацията, но успях да опиша само характеристиките на естествената реверберация и да напиша малко за цифровите реверберации, които използваме. Ето и малко информация за "неестествената" – т.е. имитацията – реверберация.

Реверберация със стая

Можете да имитирате една реверберация, като пуснете звука в една стая и сложите микрофони някъде в стаята за да хванете естествената реверберация.

Идеята за реверберацията със стая изглежда проста и е, но може да има много разновидности. Можете да използвате най различни стаи, различни изолации, различни видове и брой микрофони, различни позиции на микрофоните и различни позиции на началния звук. Реверберацията със стая сигурно е първия метод, използван от инженерите при имитацията на реверберацията, но все още се използва и е един надежден вариант.

Въпреки че идеята за реверберацията със стая е проста, практическото и приложение не е. Един от големите проблеми е транспорта. Можеш да направиш настройките веднъж в едно студио, но е трудно да преместиш цялото оборудване на някакво друго място. В малкото домашно студио тази изкуствена реверберация създава още по-големи проблеми. Ако исках да пробвам това вкъщи, ще получа прекалено голям шум (от оборудването и отвън), стените ми не отразяват звука по начин, който ми харесва, а и нямам кой знае колко добри микрофони за тази цел. Засега избягвам тази реверберация. Не работи в моето домашно студио и сигурно няма да работи в повечето домашни студия.

Реверберация с пластина

Реверберацията с пластина е първият "неестествен" начин да се имитира "естествена" реверберация. Взимаш една метална пластина, която ще вибрира със звука. Използваш вибрациите на пластината за да създадеш реверберация. Хубавото на металната пластина е, че когато звука стигне до нея и я кара да вибрира, тя произвежда и остатъчни вибрации. Ако например удариш пластината, тя няма да се мръдне само веднъж, а ще продължи да вибрира и ще произведе едно "ехо" на удара. Тези остатъчни вибрации са изкуствено създадената реверберация.

За да разберем как пластината работи на практика трябва първо да определим думата "преобразовател". Един "преобразовател" е някакво оборудване, което превръща един вид енергия в друга. Вземете например един говорител. Той превръща електрическата енергия в механична, понеже електрическият сигнал, който минава през говорителя, го кара да се мести напред и назад. Говорителят следователно е преобразовател. Адаптерите на китарата са един друг вид преобразовател. Те работят в обратна посока, като превръщат механичната енергия на струните в електрически сигнали. Микрофоните също са преобразователи.

За да получиш една реверберация с пластина слагаш един преобразовател, подобен на говорителя, върху пластината. Металната пластина ще вибрира. Слагаш втори преобразовател – който работи подобно на адаптерите – за да поеме вибрациите на пластината. Вторият преобразовател ще поеме не само първичните вибрации на пластината, но и остатъчните вибрации и по този начин ще създаде реверберация.

По принцип даже и не ви трябва първия преобразовател. Можете просто да сложите пластината пред един говорител. Или пък, даже по-добре, просто сложете своята електрическа китара пред говорителя и оставете адаптерите на китарата да свършат цялата работа. Единственият проблем е, че китарата, поради специфичната си структура, ще подчертае някои честоти, а не други, а и че няма начин да се контролира дължината на реверберацията.

Реверберациите с пластина са използвани от отдавна (да кажем 1950-те), а и са все още полезни. Доста от изкуствените цифрови реверберации имитират реверберациите с пластина. Според мен са интересни, защото са плавни (т.е. с голямо разсейване) и защото имат специфична окраска, която подчертава честотите над 2 KHz. От една от предишните статии за еквилайзерите, това означава, че пластината засилва характеристиките на металния звън, съскането и яркостта. Винаги съм харесвал плавността на тази реверберация. Окраската от друга страна за мен е нещо, което е или супер хубаво или супер грозно. Понякога е добра и понякога дразни. Поради тази особена окраска досега съм използвал реверберацията с пластина само за чинелите и за някои от вокалите. Понеже нямаме избор за микрофона и използваме SM57 за вокалите, те винаги имат подчертани ниски честоти и са без високите и следователно им липсва живот и реверберацията с пластина работи добре.

Разбира се, ако работиш с цифровата имитация на реверберацията с пластина, най-вероятно имаш контрол над разсейването и окраската, но това означава, че вече не става дума за реверберацията с пластина. Ще напиша още за това по-нататък.

Реверберация с пружина

Реверберациите с пружини се използват често. Ако ритнете своя усилвател Fender, ще чуете звън от пружините вътре. Реверберацията с пружина работи подобно на реверберацията с пластина. Можеш да използваш един преобразовател за да накараш пружината (или пружините) да се мести и втори преобразовател за да запишеш вибрациите на пружината. Остатъчните вибрации на пружината имитират реверберация.

Въпреки че реверберацията с пружина работи подобно на реверберацията с пластина, двете реверберации имат различни характеристики. Реверберациите с пружина, които съм използвал, не са толкова плавни и имат различна окраска. Обикновено подчертават средните честоти и не създават подобно съскане и яркост. Според мен, пружините имат и по-явни ранни отражения. В тези дни слагам цифрови имитации на реверберацията с пружина на всичко (в предишната ми статия за реверберацията споменах, че моите евтини варианти са Fender Deluxe Spring и King Spring в Line 6 PODxt). Единственият проблем с тези е, че правят песента доста топла и разхлабена, но това трябва да се очаква.

Цифрови реверберации

Цифровите реверберации са различни. При тях няма нищо физическо, което да вибрира или резонира. Цифровата реверберация е просто изчислеиния върху цифровия запис на сигнала. Ако потърсиш информация за проектирането на цифрови реверберации, ще видиш "гребенови (comb) филтри" and "всичкопропускащи (all pass) филтри", но това не е толкова важно. Важното е, че можеш, когато сигналът е записан в цифров формат, да го повтаряш и еквилизираш колкото пъти искаш и по какъвто начин искаш. Можеш например да го повториш силно и отличително с подчертани високи честоти за да имитираш една малка и ясна стая. Можеш да го удължиш, да го направиш малко по-тих и да засилиш средните и ниските честоти за да имитираш един бар. Можеш да го удължиш още, да върнеш малко от високите честоти, да намалиш малко ниските честоти и да го направиш по-плавен и силен за да имитираш една катедрала.

Така, цифровата реверберация може – само математически – да имитира една стая, пластина или пружина. Цифровата реверберация дава много простор за избор и в края на краищата е реверберацията, която най-лесно може да "звучи естествено". Обикновено започвах с една цифрова реверберация, която имитираше пластина или пружина, и променях тези нейни характеристики, които не ми харесваха. Обикновено намалявах високите честоти на цифровата "пластина" или пък увеличавах високите честоти на цифровата "пружина". Правех това внимателно, понеже прекалено големите промени имаха един от следните два резултата: разваляха реверберацията или пък я правеха прекалено отличителна. Или пък я правеха съвсем неестествена.

Това е и темата на следващата ми статия: Има толкова неща, които могат да се променят в една цифрова реверберация, че лесно може да получите характеристики, които не са естествени и даже не са и интуитивни.

автори: mic