Музиката и мозъкът

Качено от mic на Tue, 03/27/2018 - 21:33

Превод от: Music and the brain

Току що гледах документалния филм от 2009-та "Музикалният мозък" – за различни невролози, които изучават мозъчните отзиви при слушането и композирането на музика и при танцуването. Най-интересното беше, че един от професорите (Даниел Левитин) следеше какво става при в мозъка на Стинг, когато той слуша и композира музика. Също интересно беше, че Уайклиф Джийн, с най-заспалия глас който съм чувал, разправяше как му светват очите и колко се въодушевява, когато слуша или свири музика.

Ето и едно кратко изложение на филма по реда, избран от мен:

  • Между движенията и музиката има естествена връзка, най-вероятно свързана с еволюцията. Колкото повече танцуваме при някакво музикално парче, толкова повече в мозъка ни се отделя допамин (Питър Джената, Университета на Калифорния, Дейвис). Допамина явно ни кара да се чувстваме добре, въпреки че доколкото разбирам работата мю в мозъка е сложна – ниските нива могат да причинят болка, докато високите нива могат да причинят скицофрения. Може би можем да използваме музиката, като инструмент, за да достигнем някакво емоционално състояние, но не всички реагират по един и същи начин на едно и също музикално парче.
  • От еволюционна гледна точка, музиката сигурно е свързана с човешките връзки. Пеенето заедно причинява отделянето на окситоцин– хормон свързан с оргазмите, общуването между двойките и майчиното поведението. Хората са единствените животни, които могат да синхронизират. Другите животни могат да бият по барабани, но не заедно.
  • Музиката е свързана и със интензивните спомени – тези, които са запаметени с музика – и музиката ни помага да не ги забравим. Различни химикали свързани с нервите се отделят при определени спомени, които за нас са важни и които музиката извиква. Музикалната памет е много упорита. Пациенти с болестта на Алцхаймер все още си спомнят много от по старата музика, въпреки че забравят обикновени неща. Оценките при изпитите на музикалната памет при пациенти с болестта на Алпхаймер са толкова добри, колкото и оценките при здравите пациенти. Чувството в музиката е даже по-запазена отколкото самата музика, защото тези пациенти реагират на чувството в музиката, даже и да не си спомнят самата музика.
  • Музиката, а и нейните ефекти, се научават при много ранна възраст. Бебетата си спомнят музикалните парчета, които са слушали преди да са се родили. След като се родят, те слушат с повече внимание при музиката, която са чували в утробата. Едно четиримесечно бебе ще познава музикалната структура и ще забележи промени в музикалната структура (т.e., когато една от нотите е заменена с друга).
  • Сложната музика е интелектуално упражнение. Когато се учим да свирим музика, повече от частите на мозъка се активират отколкото почти при всичко друго, за което знаем. Музиката има визуални и пространствени аспекти, планиране на движението, запомняне на позицията в музикалното парче и очакване на това, което следва. Цялата тази активност на мозъка, ако е стимулирана при бебетата, води до по бързо развитие и по-добри оценки при тестовете за интелигентност по-късно. Създаването на музика също стимулира различните части на мозъка – например каудалната – частта, която планира и организира движенията на тялото като реакция при чувствата. При професионалните музиканти (Стинг), създаването на музика активира тъканта, която свързва дясната и лявата част на мозъка, което ставя рядко при каквато и да е дейност (музикантите, които са дилетанти, използват предимно дясната част на мозъка – тази, която се справя с тоналността).
  • Дейността на мозъка зависи от вкуса на човека в музиката (т.e., мозъкът "изключва" и не реагира при музика, която не се харесва). Мозъкът обаче реагира по горе долу един и същи начин при всичката музика, която харесва, включително и при музика от различни жанри. (Учените все още не разбират биологията на музикалните предпочитания.)
  • Накрая, мозъкът винаги търси новостите и, ако не ги намери, скучае. Мозъкът не откликва добре на музика, която е непозната, но скучае при музика, която е прекалено проста и очаквана. Музикантите използват това– понякога и без да знаят. Затова и доста от популярната музика е смесица от прости парчета с малко усложнения – неочаквани промени сложени тук и там.

автори: mic

Добави нов коментар

Filtered HTML

  • Freelinking helps you easily create HTML links. Links take the form of [[indicator:target|Title]]. By default (no indicator): Click to view a local node.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.

Plain text

  • No HTML tags allowed.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.
CAPTCHA
This question is for testing whether or not you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.