Странни реверберации

администратор: Качено първо на 2007 08 29

Търсех разни по-интересни ефекти при реверберациите и реших да експериментирам. Трябва да си призная, че прекарах известно време със статиите на harmony-central.com за да науча за различните характеристики на това, което според мен е неестествена реверберация.

Стартирах CoolEdit Pro, отворих един файл със запис на един единствен инструмент и му сложих реверберация. Смалих "сухия" микс (оригиналния запис без реверберацията) до нула и получих писта, която съдържаше само реверберацията в крайния сигнал без оригиналния сигнал. Пистата беше запис на една акустична китара с найлонови струни и имаше доста отличителна първична атака на перцето и доста отличителен но къс звън на струните.

Крайният резултат от този опит не беше интересен. Звучеше като една грозна версия на оригиналната писта. Бях забравил, колко е ясно перцето и не се бях замислил за това, че когато перцето се чува в реверберацията резултата е просто една друга писта със запис на една китара. Интересното беше, че имах писта с реверберацията, която можех да моделирам за да създам нещо съвсем ново.

Реверберация с праг на пропуска (gate threshold)

Исках да имам една доста явна реверберация, но такава, която да изчезва бързо, вместо да затихва плавно. Защо? Кой знае? Донякъде, защото се бях замислил за реверберациите с гейт описани в Harmony Central. Донякъде, защото се бях залушал в "Overt Enemy" на Slayer от "Diabolus in Musica" и ми звучеше като че ли имаше точно такава реверберация (което може и да не е вярно). Така или иначе, сложих оригиналната писта до пистата с реверберацията и сложих гейт на пистата с реверберацията. Гейта всъщност беше един декомпресор със следните характеристики:

Без промяна (отношение 1:1) над -30 dB
5:1 декомпресор под -30 dB

Декомпресора имаше следния ефект: Когато сигналът паднеше под -30 dB, бе намален (с отношение 5:1; в моя запис на практика изчезна). Реверберацията се появяваше за кратко и след това изведнъж изчезваше. Така, получих реверберация с праг на пропуска. Разбира се, параметрите на гейта зависеха от пистата и тук бяха специфични за акустичната китара. Закръглих числата по-горе за да направя аргумента по-лесен.

Реверберация с време на пропуска

Това, което наистина исках да опитам в началото, бе не праг, а специфично време на гейта. Вместо да заглуша реверберацията в зависимост от амплитудния праг, исках да тя да спре в зависимост от времето на затихване. Исках например реверберацията да затихне 250 ms след всяка от изсвирените ноти, независимо от това, каква е амплитудата на нотата в този момент.

В CoolEdit няма добър начин да се постигне това, но може да се направи нещо приблизително. Единствената причина за затихването на реверберацията с праг на пропуска е динамиката на пистата – някои ноти и тяхната реверберация са по-силни от дугите. Ако всички ноти имаха една и съща амплитуда и затихваха за едно и също време, този проблем нямаше да съществува. Прага щеше да идва винаги по едно и също време и реверберацията щеше да бъде отрязана по едно и също време (като например 250 ms след началото).

Моята цел тогава бе да изравня оригиналната писта и най-добрият начин да направя това бе да използвам компресор. Избрах компресора:

8:1 компресор над -25 dB
Без промяна (отношение 1:1) под -25 dB

Това работеше и създаде една доста нединамична акустична китара. За да получа реверберация с време на гейта просто приложих същия декомпресор както по-горе.

Това, което започвам да забелязвам, е, че тези реверберации, колкото и да са неестествени, се използват често. Бих очаквал такива реверберации на барабаните, но не на другите инстументи. Явно доста хора се опитват да правят "свръхестествена музика". Ако се разтърсите из интернета ще намерите безкрайно много оборудвания за реверберация, които предлагат гейтове. Гейтовете може да са доста сложни и тук няма място да се обяснят всички възможни комбинации. Гейтовете имат различни атаки, отпуски, няколко прагове и така нататък. Реверберациите с гейтове също може да са доста сложни. Двата примера по-горе обаче трябва да са достатъчни за да дадат представа за това, как тези реверберации звучат.

Пред-забавяне и пред-реверберация

Докато говорим за странните реверберации, да предположим, че се оптиваме да създадем реверберация, която вместо да затихва след първичния звук, се засилва преди първичния звук докато стигне до него. Harmony-central.com нарича това пред-реверберация или "обратна реверберация". CoolEdit Pro не може да се справи с това. За да го пробвам обаче, мога да запиша един прост звук който се повтаря. Мога например да изсвиря Ми на свободната струна на китарата няколко пъти един след друг с непроменящо се темпо. Мога след това да взема записа, да получа неговата реверберация, да обърна реверберацията и да смеся двете писти с малко нагаждане във времето. В CoolEdit Pro няма и начин да се обърне един запис, но е лесно да се напише един алгоритъм, който да се справи с това.

Реверберация в "пространството"

Реверберацията по принцип е феномен в пространството. Може да е полезно да се опитаме да променим това, как реверберацията работи във физическото пространство.

Защо пък да не направим така, че реверберацията да отскача отляво надясно и обратно? Ако изберем правилното темпо на преместване, ефекта е интересен, въпреки че след известно време дразни. По-добре за това подскачане е да се използва едно ехо.

По-добре е да се опитаме да използваме различни реверберации в левия и десния канал. Пробвах с реверберация с по-голяма дължнина върху сигнала в десния канал, който имаше и по-малка амплитуда. Опитах се например да използвам реверберация с обща дължина от 1250 ms отдясно, но с обща дължина от 1100 ms отляво с малки разлики в сухия микс. Резултатът е интересен. По-плътен е, а и определя по-добре позицията на слушащия (не на самия инструмент). Единственият проблем е, че понякога звучи все едно е минал през фейзър, което може просто да е CoolEdit Pro.

Защо?

Защо са ни интересни тези реверберации? Трудно ми е да кажа, най-вече защото нямам възможност да пробвам всяка от тях. Според мен ревеберациите с праг и време на пропуска са добри за редки писти с добро темпо, като например барабанчета или риф китари с дисторшън и с бавно затихване. Неравните реверберации от друга страна са естествени. Те са интересни, защото отместват слушателя от средата, което си има своите приложения.

Първият ни албум съдържаше една песен, която според нас беше (на шега) "acid jazz". Имаше бавни и тежки барабани, странни китарни сола и говорещи вокали. Това засега е единствената песен, на която съм пробвал да сложа реверберация с гейт и този микс даже и не стигна до албума. Сложих силна реверберация на микса и компресор на резултата. Това направи песента пулсираща, което бе хубаво за една такава странна песен.

автори: mic