Византийската гама е седемтонална гама, която може да се построи със следните разстояния между нотите: ½, 1½, ½, 1, ½, 1½, ½.
Един пример на тази гама е Ми, Фа, Сол диез, Ла, Си, До, Ре диез. Този пример е показан по-долу в нотно писмо и в таблатура за китара.
Византийската гама е петия лад на унгарската гама. Тя е също така фригийската гама на първичната седемтонална гама, но с повишена трета и седма нота (Сол диез и Ре диез в по-горния пример). Тази гама може също така да се получи от петия лад на хармоничната минорна гама ( испанската циганска гама), но с повишена седма нота (Ре диез в по-горния пример).
Ладове на византийската гама
Четвъртият лад на византийската гама има интервалите 1, ½, 1½, ½, ½, 1½, ½ и се нарича унгарски, египетски, цигански или двойно хармонично мажорен (Ла, Си, До, Ре диез, Ми, Фа, Сол диез в по-горния пример).
Тризвучия във византийската гама
Следното са често срещани акорди от три ноти във византийската гама.
- Върху първата нота в гамата (върху тониката): мажорен акорд (например Е, който се състои от Ми, Сол диез, Си), акорд с повишена пета (Eaug = Ми, Сол диез, До) или увиснал (суспендиран) акорд (Esus4 = Ми, Ла, Си).
- Върху втората нота (върху супертониката): мажорен акорд (F = Фа, Ла, До), минорен акорд (F = Фа, Сол диез, До) или акорд с понижена пета (Fdim = Фа, Сол диез, Си).
- Върху третата нота (върху медиантата): мажорен акорд (G# = Сол диез, До, Ре диез), минорен акорд (G#m = Сол диез, Си, Ре диез) или акорд с повишена пета (G#aug = Сол диез, До, Ми).
- Върху четвъртата нота (върху субдоминантата): минорен акорд (Am = Ла, До, Ми), акорд с понижена пета (Adim = Ла, До, Ре диез) или увиснал акорд (Asus2 = Ла, Си, Ми).
- Върху петата нота (върху доминантата): няма често срещани акорди.
- Върху шестата нота (върху субмедиантата): акорд с повишена пета (Caug = До, Ми, Сол диез).
- Върху седмата нота (върху водещия тон: няма често срещани акорди.
Акорди от четири ноти във византийската гама
Следното са септакорди построени от нотите на византийската гама.
- Върху първата нота: мажорен септакорд (например Emaj7, който се състои от Ми, Сол диез, Си, Ре диез) или мажорен септакорд с повишена пета (Emaj7#5 = Ми, Сол диез, До, Ре диез).
- Върху втората нота: доминантен септакорд (F = Фа, Ла, До, Ре диез), мажорен септакорд (Fmaj7 = Фа, Ла, До, Ми), минорен септакорд (Fmin7 = Фа, Сол диез, До, Ре диез), полупонижен септакорд (минорен септакорд с понижена пета, Fm7b5 = Фа, Сол диез, Си, Ре диез), или минорен-мажорен септакорд (минорен септакорд с повишена седма, Fmmaj7 = Фа, Сол диез, До, Ми).
- Върху третата нота: няма често срещани акорди.
- Върху четвъртата нота: минорен-мажорен септакорд (Ammaj7 = Ла, До, Ми, Сол диез).
- Върху петата нота: няма често срещани акорди.
- Върху шестата нота: мажорен септакорд с повишена пета (Cmaj7#5 = До, Ми, Сол диез, Си).
- Върху седмата нота: няма често срещани акорди.
Интервали във византийската гама
Византийската гама се състои от следните интервали.
- Минорна втора, интервалът между Ми и Фа например е равен на един полутон.
- Мажорна трета, интервалът между Ми и Сол диез например е равен на четири полутона.
- Идеална четвърта, интервалът между Ми и Ла например е равен на пет полутона.
- Идеална пета, интервалът между Ми и Си например е равен на седем полутона.
- Минорна шеста, интервалът между Ми и До например е равен на осем полутона.
- Мажорна седма, интервалът между Ми и Ре диез например е равен на единадесет полутона.
Виж също:
Гама, Гама (индекс)
Добави нов коментар