Латентност

Латентността е забавянето между времето, при което една причина е създадена и времето, при което ефектът е забележим.

При записа и инженерството на музиката, може да се говори за латентност на оборудването за запис, като например латентността на звуковите карти. Всички звукови карти имат латентност, която обикновено е измерена и отбелязана на кутията или наръчника на карата. Тази латентност измерва разликата между времето, при което входният сигнал е изпратен към картата и времето, при което изходния произлизащ от това сигнал е доловим.

Латентност при директното наблюдение

Оборудването, което позволява да се слуша пистата, която се записва по време на самия запис, позволява директно наблюдение. Един вокалист например може да слуша собствените си вокали през оборудването за записа, със акомпанимента, момента, когато пее. В простия случай, когато се използва един инструмент, звукова карта, и софтуер, това директно наблюдение може да се позволява от софтуера или по-рано, от звуковата карта.

Ако се използва директно наблюдение, малката латентност става много важна. Обикновено, едно забавяне от 10 или по-малко милисекунди между вокалиста (или инструмента) и слушалките е нормално. Една по-голяма латентност ще обърка вокалиста.

В този същи случай, малката латентност обикновено се получава като се намали работата на компютъра (като например се затворят други софтуери), намали работата софтуера (като например се махнат писти, които не се използват), подмине работата на операционната система (като например се използва ASIO на Windows) и намали времето, което трябва да се преработи част от звуковия сигнал (като например се намали размера на буферите за аудио).