Джаз в твоя блус

Качено от mic на Wed, 03/28/2018 - 21:36

администратор: Качено първо на 2013 03 16

Преди доста време се бях заел с книгата "All Blues for Jazz Guitar – comping styles, chords, and grooves" ("Само блус за джаз китарата – ритмични стилове, акорди, и парчета") на Jim Ferguson. Тази книга е за вливането на малко джаз в твоя блус (или пък малко блус в твоя джаз?). Когато се мислех за средно добър китарист и ми се случваше да мога да свиря в джам сесии с музиканти, които бяха доста по-добри от мен, тази книга ми даде доста добри съвети. Позволи ме да разбера как музиката може да стане по-свободна и неограничена, как ритъмът и мелодията могат да си помагат и как музикалната теория може да се приложи на практика.

Целта на тази статия не е да обясни идеите на книгата. Не мога да го направя толкова добре, колкото в самата книга. Вместо това, целта на тази статия е да направи един бърз преглед. Надявам се просто да насоча средно добрите китаристи, които са заседнали между книгите, които са прекалено прости и книгите, които са прекалено сложни, към няколко интересни идеи. Може би не е справедливо спрямо самата книга, но както и да е:

  • Простият "voice leading" (водене с мелодията) означава да се използват поредици от акорди, в които акордите са построени така, че басовите им ноти или най-горните им ноти (или пък и двете заедно или в противоположна посока) да следват една естествена плавна мелодия. Това може да се използва, когато, вместо просто да се следва прогресията на блуса, акордите в простата прогресия на блуса минават от един на друг през някакви посредствени акорди. В блуса – нещо, което хванах веднага, когато започнах да свиря с други – най-простият начин да се мине от един акорд на друг е последната половина от последния такт преди новия акорд (т.е., вместо към A7, да се мине през A#7 и да се стигне до A7). Това е метода с "половин стъпка". (Тъй като говорим за "voice leading", в книгата има няколко примера, при които горната нота в акордите остава една и съща горе долу през цялата мелодия. Също, а и доста често, ритъм китаристите в блуса често използват мелодии в басовите ноти, когато преминават от един акорд на друг).
  • За да работи това, как са построени акордите (а и, както винаги, ритъма) е важно – как и къде на грифа се свирят акордите. Съществуват най-различни начини да се изсвири един акорд. Нещо, което видях или в тази книга, или в една друга (мисля, че беше "Jazz Riff Sampler", тъй като книгата, за която пиша тук го загатва, но не го казва; не си спомням) е, че някои акорди доста си приличат и, в зависимост от това, как акордът е построен, може да звучи доста подобно да някой друг акорд. В хроматичната гама има само дванадесет ноти. Например, F = Фа, Ла, До и Dm7 = Ре, Фа, Ла, До имат три ноти, които са едни и същи Фа, Ла, и До (можеш да използваш и F7 или някакви други варианти). Така, в един блус в До, един минорен септакорд построен върху втората нота в гамата (върху Ре), може да замести стандартния акорд върху четвъртата нота (върху Фа).
  • Как можем да запомним различните акорди на различните позиции на грифа? Книгата предлага, вместо да учим акордите, да научим гами от акорди. Една примерна "гама от акорди" със септакорди в книгата минава през нотите Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол (миксолидийската гама в Сол) на първата струна на китарата (най-високата нота във всеки от акордите), докато другите три ноти във всеки акорд се опитват да поддържат, колкото може, G7 = Сол, Си, Ре, Фа. Или пък, една гама от акорди може да се построи като се започне с един акорд и се тръгне нагоре по грифа, като всяка нота в акорда минава на следващата нота в една и съща гама.
  • Всичко това, разбира се, става много по-интересно, когато се комбинира с безкрайно многото възможни ритмични структури. Трябва да внимаваме обаче, защото не всички техники, свързани с мелодията, позволяват използването на всички ритмични фигури. Някои ритмични фигури не са достатъчно динамични за да позволят прекалено много акорди. Харесва ми факта, че тази тема се повтаря в книгата – бързото свирене на прекалено много акорди не означава, че джаз китариста е добър и, при подходящата ритмична структура, може да е по-ефективно да се свирят малко акорди.

Това е основното в книгата (което аз видях). В книгата има и сложни ритмични фигури и мелодии за напреднали китаристи, но това е друга тема. Повечето от книгата съдържа доста примери и малко обяснения. Това е хубаво и лошо – отнема доста време да се разбере защо някои поредици от акорди работят, но пък усилието положено в това помага да се запомнят някои неща. Книгата винаги ще бъде интересна за мен, защото ми помогна да напредна над простия ритъм и стандартните сола, към нещо, което винаги исках да постигна – "сола с акорди".

автори: mic

Добави нов коментар

Filtered HTML

  • Freelinking helps you easily create HTML links. Links take the form of [[indicator:target|Title]]. By default (no indicator): Click to view a local node.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.

Plain text

  • No HTML tags allowed.
  • Web page addresses and e-mail addresses turn into links automatically.
  • Lines and paragraphs break automatically.
CAPTCHA
This question is for testing whether or not you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.