администратор: Качено първо на 2010 04 22
Всеки знае по няколко гами и може да каже едно или две неща за ладовете. Една гама е просто сбирка от ноти във възходящ или низходящ ред. Гамата Ла минор например е Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол. Тази гама има ладове: еолийски или натурален минорен (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол), локрийски (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла) и така нататък. Натуралната минорна гама всъщност има седем лада, един от които е самата мажорна гама. Всички тези ладове обаче съдържат едни и същи ноти. Защо тогава трябва да обръщаме внимание на ладовете?
Fate of a Fool
"Fate of a Fool" на J J Cale е хубава песен. Лесно може да се аранжира само за глас и китара. Аз я свиря с три акорда: Ре минор, До мажор, Сол мажор. Приятна е и за солови импровизации.
Може да се изкушиш да пробваш едно соло върху "Fate of a Fool" в Ре минор и това горе долу ще свърши работа. Проблемът е акорда Сол мажор, понеже този акорд съдържа Сол, Си и Ре, а Си не е в минорната гама в Ре (там е Си бемол). Можеш да опиташ едно соло в До мажор или Ла минор, защото тези гами съдържат всички акорди на песента (акорда Ре минор съдържа Ре, Фа и Ла; До мажор съдържа До, Ми и сол; Сол мажор съдържа Сол, Си и Ре). Тези три акорда всъщност съдържат всички ноти в гамите Ла минор или До мажор. Едно соло в До мажор или Ла минор също горе долу ще свърши работа, но, ако импровизираш така, както обикновено импровизираш в тези две гами, солото може да звучи малко непохватно. Мотивите, които научаваме за мажорната и минорната гама обикновено започват и завършват на тониката или на доминантата в гамите (Ла и Ми в Ла минор; До и Сол в До мажор). Тези мотиви ще подчертаят неподходящите ноти.
"Fate of a Fool" с Ре минор, До мажор и Сол мажор следва следната приблизителна структура: "Ре минор Ре минор До мажор Ре минор", от време на време със "Сол мажор Ре минор Сол мажор Ре минор". Тоест, тази песен се разрешава с Ре минор. Можеш да мислиш за тази песен като написана не в Ре минор, До мажор или Ла минор, а в дорийската гама в Ре. Дорийската гама в Ре е Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До и за тази песен има правилната тоника (Ре) и правилните ноти (включва проблемното Си).
Това, което можем да научим от "Fate of a Fool" е: хубаво е да знаем ладовете. Ако не друго, поне няма да свирим Си бемол над акорда Сол мажор, който съдържа Си.
Дорийският лад на китарата?
Разпознаването на дорийската гама в Ре е само половината от работата. Трябва да видиш и как да импровизираш в този лад. Ако си китарист, ще намериш една камара книги за китара, които ще ти покажат мотиви за свиренето на гамата на китарата, подобни на следния.
(Тук C = До, D = Ре, E = Ми, F = Фа, G = Сол, A = Ла, B = Си).
Това ли е дорийския лад в Ре? Не точно. Мотивът започва с Ре, но това няма значение. Ако си свикнал да свириш мажорната гама с този мотив, ще подчертаеш, по навик, тониката До и доминантата Сол. Ако си свикнал, като мен, да свириш минорната гама, ще подчертаеш Ла и Ми.
Мотивите на китарния гриф не са ладовете на гамата. По някаква причина китаристите наричат различните мотиви с различните имена на ладовете. Това е хубаво, защото сега знаем различни мотиви за свиренето на едни и същи гами на различни позиции на грифа на китарата. За да изпълним едно соло в дорийския лад в Ре обаче, това не помага.
Ладовете са важни
Ето какво ще се получи, ако пренебрегнем ладовете. Вземи следната поредица от акордите Ре минор и Сол мажор.
Ето и едно вероятно доста просто соло.
Щракни тук за да чуеш това соло с акомпанимента от акорди
Нотите са в правилната гама, но солото звучи странни. То подчертава неправилните ноти. Първите няколко такта на солото свирят нотите До, Ре, Ми, Фа, Сол, Фа, Ми Ре и нотите, които се изсвирват на всеки първи и трети такт са До, Ми, Сол, Ми. Така, това соло всъщност изсвирва акорда До мажор на първите и третите тактове (нотите на Ре минор идват само на вторите и четвъртите тактове с нотите Ре и Фа). Това соло изсвирва един акорд До мажор върху един ритъм в Ре минор.
Подобно, в последните няколко такта солото свири акорда Ла минор върху акомпанимента в Сол мажор, което е – пак – грешния акорд. Проблемът се подсилва от факта, че самият ритъм подчертава първите и третите тактове, но даже и ако акордите бяха изсвирени безгрижно върху всички тактове, солото нямаше да е кой знае колко добро.
Сравни солото по-горе със следното.
Щракни тук за да чуеш това соло с акомпанимента от акорди
Това соло е по-добре съгласувано. Разбира се, всичко е въпрос на вкус, но поне това второ соло поддържа акомпанимента от акорди, като свири нотите на тези акорди на правилните тактове. В първите няколко такта соло свири Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Сол, Фа, Ми и нотите, които падат на първите и третите тактове – Ре, Фа, Ла, Фа – образуват акорда Ре минор. В последните няколко такта солото изсвирва нотите Сол, Ла, Си, До, Ре, До, Си, Ла и нотите Сол, Си, Ре, и Си са част от акорда Сол мажор.
Така, ладовете са важни. Като ладове, първото соло изсвирва йонийския лад в До (мажорната гама в До) и еолийския лад в Ла (минорната гама в Ла). Второто соло използва същите ноти , но в друг ред. То започва с дорийския лад в Ре и продължава с миксолидийския лад в Сол.
Ладовете и китарните парчета
Един от начините да използваме ладовете е да запомним неща като: "Лидийският и йонийският лад се свирят върху мажорните акорди ", "Еолийският и дорийският лад работят върху минорни акорди " и така нататък. Имаме и мажорни септакорди, минорни септакорди, доминантни, с повишена пета, увиснали (суспендирани), с понижена пета и така нататък. Имаме и пентатонични, бибоп и блусови гами с различни ладове. Срещаме различни гами и ладове когато опитаме различни стилове. Имаме различни мотиви за свиренето на всяка гама върху грифа на китарата и би било добре да знаем, къде се намира всяка нота на всеки мотив. Това е доста информация, но не е прекалено – колкото повече свириш, толкова повече ще запомниш. Колкото повече се придържаш към един и същи стил, толкова по-малко ще трябва да помниш.
Повечето от китаристите, които познавам, не помнят гами или ладове, а помнят парчета. Рядко мислим за това, но доста китарни парчета са построени за да работят върху определени акорди. Ето например едно парче, което качих в една от предишните ми статии, когато писах за моите любими мотиви.
Щракни тук за да чуеш това блусово парче
Първата триола е акорда Ла (нотите До диез, Ми, и Ла) и се свири на първия такт във втората тактова черта. Вторият такт в тази тактова черта започва със Сол (което, ако е комбинирано с Ла мажор = Ла, До диез, Ми произвежда доминантният септакорд върху Ла = Ла, До диез, Ми, Сол). Третият и четвъртия такт във втората тактова черта подчертават Фа диез и Ла. Третата такова черта е горе долу същата, но завършва с До и Ла.
Ла мажор = Ла, Ми, До диез и нотата Сол в Ла, Ми, До диез, Сол имат смисъл. Какво обаче за Фа диез и До във втората и третата тактова черта съответно? Тези две ноти, вместо да подчертават доминантния септакорд Ла, дават блусовото звучене на парчето. Те намекват за дорийската блусова гама в Ла, втория лад на мажорната бибоп гама, който е Ла, Си, До, Ре, Ми бемол, Ми, Фа диез, Сол (дорийската гама с една допълнителна понижена пета).
Така, връщаме се обратно на нашите основни принципи. Добре е да се помнят парчета. Доста от тях са развити, като правилният краен резултат е взет предвид. Добре е и да се прегледат подробностите на тези парчета – поне от време на време – за да се види къде принадлежат.
автори: mic
Добави нов коментар