Един стандартен минорен акорд се състои от основната нота на минорната гама, третата нота на минорната гама и петата нота на минорната гама. В Ла минор например тези ноти са Ла, До и Ми. Ако вместо петата нота на минорната гама вземеш понижената пета – тази, която е с един полутон по-ниска от петата нота – ще получите един "акорд с понижена пета". Акорда с понижена пета в Ла минор например е Ла, До, Ми бемол.
Един акорд с понижена пета се състои от три ноти, при които между първата и втората нота има три полутона и при които между втората и третата нота също има три полутона.
С други думи този акорд се състои от една минорна трета (трите полутона между Ла и До в по-горния пример) и още една минорна трета (трите полутона между До и Ми бемол в примера). Или пък, както по-горе, може да се каже, че акорда се състои от основната нота, една минорна трета и една понижена пета.
Този акорд се обозначава по много начини, като например Adim, Am(b5), A-(b5), или A-.
Интересното на акорда с понижена пета е, че се счита за неблагозвучен (дисонантен), тъй като няма определен тонален център. Пониженият Adim например е Ла, До, Ми бемол. По същото време, доминантния септакорд във Фа е Фа, Ла, До, Ми бемол. Също така самият Adim се получава естествено във мажорната гама Си бемол. Акорда е неблагозвучен, понеже е трудно да се каже към коя тоналност принадлежи и към коя тоника се стреми.
Добави нов коментар