Любител съм на музика, който е завършил математика и случайно започнал да се занимава с програмиране. Работата ми естествено се наклони към цифровите сигнали и DSP за аудио. Считам, че съм добре запознат с DSP, защото съм създавал, използвал и продавал аудио DSP ефекти и модели на китарни усилватели. Но не съм инженер. Срещам се понякога с инженери, които правят китарни усилватели и, честно, нямам представа за какво говорят. Нямаме общ език.
Срещам се с тези, които проектират и създават китарни усилватели за да запиша синусоидни помитания разбира се и за да пробвам цифровите модели на истинските усилватели. Според мен това е интересно, но самите строители на усилватели не се интересуват от записа, а и от резултата.
И такива са повечето от хората, които си играят с аудио. Има неразбиране между любителите на цифрово и аналогово аудио и сигурно и между математиците, инженерите и програмистите. Искаме да осъществим едно и също нещо, но се опитваме по различен начин и говорим различни езици.
Трябва да се лесно да се споразумеем. Има просто съответствие например между схемите на цифровите и аналоговите нискочестотни филтри. Ако си маниак по въпроса и цифровите и аналоговите инженери трябва да разпознаят трансферната функция на простия нискочестотен филтър Сален-Кий от втори разряд. Понякога не е толкова лесно. Превръщането на филтъра на Бесел в своя цифров еквивалент не запазва неговия максимално равен импулсен спектър, ако изобщо това те интересува. Така или иначе, даже и ако аналоговия и цифровия филтър на Бесел се различават, изваждането им е подобно.
И живях с един инженер веднъж. Беше направил един усилвател, който беше достатъчно мощен да строши който и да е прозорец. Не зная защо, тъй като никой нямаше да го използва. Интересен беше, но не го пробвах. Опитах се да обясня на този човек с какво се занимавам, но не можах да го направя. Пробвах няколко от книгите му, но не можах да мина през първите пет страници.
Възможно ли е да се разберем? Сигурно. Може би проблемът е с цифровите инженери. Въпреки че работя с DSP с години, все още се фокусирам на моделите за сложни филтри и не обръщам внимание на основите на проектирането на филтрите. Винаги е проблем ако не започваш с основата.
Може би това е свързано с това, което можеш или не можеш да докоснеш. Някои хора обичат да влачат оборудване и да въртят ключове. Изглежда по-значително от натиска на клавиши на клавиатурата.
Може би е снобизъм и сигурност. Можеш да дадеш няколко стотин за едно оборудване за ривърб и гордо да го държиш в ръцете си с чувството за сигурност, че си взел едно добро нещо, защото е в ръцете ти и си платил доста за него. Или пък можеш да свалиш един ривърб безплатно и винаги да се чудиш дали е правилния избор сред хилядите подобни софтуери.
Може би това е въпрос на лесна употреба. Старият ми усилвател на Фендер имаше един ключ, който се казваше Ривърб. Звучеше чудесно. Цифровите ми ривърби имат 6-7 плъзгача и изискват доста настройка, за да са добри.
Може би е нивото на ангажимент. Ако си дал доста пари, време и усилие за да се ангажираш в една от тези среди, не е лесно да минеш в другата. Може би трябва да приемеш, че решенията ти са грешни. Грешни ли бяха? Сигурно не. Няма значение според мен. Можеш да си супер в която и да е среда, стига да знаеш какво правиш. Работих с цифрови ривърби с години и сега съм сигурен, че мога да ги направя да звучат точно така, както искам. Ако сега взема най-доброто аналогово оборудване, сигурно ще произведа по-лоши резултати и ще ми трябва време – доста време – за да стигна до същото ниво на комфорт и опит. Да знаеш своите инструменти изглежда по-полезно, отколкото да имаш най-добрите инструменти.
автори: mic
Добави нов коментар