Следните мотиви показват как променената гама в Си може да се свири на различни позиции на грифа на китарата. Използва се стандартната настройка на китарата (свободните струни на китарата са Ми, Ла, Ре, Сол, Си, Ми от най-ниската до най-високата).
Хоризонталните линии във всеки от мотивите са струните на китарата, където най-ниската струна е най-отдолу и най-високата струна е отгоре. Вертикалните линии представляват праговете на грифа. Номерата на праговете са отгоре на всеки мотив. Тониката на гамата (първата нота) е в бяло. Доминантата на гамата (петата нота) е в сиво.
Ако тези мотиви за гамата се транспонират нагоре и надолу по грифа на китарата, ще произведат други променени гами. Тъй като не всички мотиви по-долу започват с тониката на гамата, същите мотиви дават и други ладове на променената гама.
Променената гама е локрийската гама с понижена четвърта (Ми бемол). Това означава, че петата нота (доминантата) на гамата не е една идеална пета, а понижена пета. Тя е шест полутона над тониката а не обикновените седем полутона (разликата между Си и Фа е шест полутона; идеалната пета на Си всъщност е Фа диез). Това също означава, че четвъртата нота на гамата (субдоминантата) не е идеална четвърта, а понижена четвърта. Тя е с четири полутона над тониката, а не типичните пет (между Си и Ми бемол има четири полутона; идеалната пета на Си всъщност е Ми).
Мотивите използват следните ноти: B = Си; C = До; D = Ре; Eb = Ми бемол; F = Фа; G = Сол; A = Ла.
Добави нов коментар