Предишната ми статия беше за реверберацията, но успях да опиша само характеристиките на естествената реверберация и да напиша малко за цифровите реверберации, които използваме. Ето и малко информация за "неестествената" – т.е. имитацията – реверберация.
Реверберация? Задължително, но колко и коя точно? Реверберацията винаги е нужна. Най-голямата грешка в първия ни албум беше, че оставихме албума горе-долу "сух" и следователно скучен. Трябваше да добавим малко повече реверберация към песните. Така нашите песни щяха първо да бъдат по-живи, защото това е работата на реверберацията – да симулира реалните характеристики на един звук в стаята, в един клуб или в една концертна зала. Второ и също доста важно – повечето съвременна музика, която слушаме, има добавена искуствена реверберация и следователно нашите слушатели са свикнали на това. Нашите песни звучаха неестествено с толкова малко реверберация.
Съвременното домашно студио със сигурност използва цифрови еквилайзери. Преди две-три години, когато се опитвах да програмирам няколко еквилайзера, най-накрая разбрах как работят и преди да говорим за това, как да използваме еквилизацията, може би трябва да поговорим малко за цифровата еквилайзери.
Панорамата е един от начините да се разделят инструменти, които в микса си пречат. Еквилизацията е друг начин. Еквилайзерите променят амплитудите на различните честоти в микса. Някои хора даже казват, че еквилизацията се възприема от слушателя като да премества инструментите нагоре или надолу в микса (за разликата от панорамата, която мести инструментите наляво и надясно). Възможно ли е? Може би. Ако различните инструменти се намират в различни честотни диапазони, тогава в действителност поне трябва да са по-отчетливи в микса.
Време е да обърнем внимание на панорамата. На скалата от -100 до 100, където "-100" означава "само левия канал" и "100" е "само десния канал", ето какво се получи с една от моите песни:
Целта на тази статия, а и на следващите няколко статии е да обсъдят силата на звука, панорамата и еквилайзерите при смесването. Те са свързани – ако промените едно нещо може и да трябва да промените и нещо друго. Засега обаче ще ги прегледаме поотделно.
Не е лесно винаги да получим звука, който търсим и е хубаво да имаме няколко прости правила, които да ни помогнат при смесването. Както винаги, това са моите правила – твоите може би са различни. Използвай това, което ти звучи добре. Така или иначе, надявам се моят опит да ти помогне. Защо рок песни? Защото това е музиката, с която имам някакъв опит.
Записа на вокали е труден. Изисква много експерименти и крайният резултат зависи доста от вокалите, които искаш да запишеш. Гласът на всеки човек е различен и за различните хора трябват различни микрофони и настройки.
Ето няколко съвета за записа на електрическите и акустичните китари. Разбира се, каквото а ида напиша тук ще бъде субективно. Съвременната китара е доста ясно изразен инструмент и различните хора харесват различни неща. Така или иначе, ето някои неща, които работят добре.
Правилният запис на барабаните може да използва 10-12 микрофона записани на 10-12 отделни писти. Един пълен комплект микрофони за барабаните и един миксер с толкова писти в момента не са толкова скъпи. Можеш да намериш добър комплект микрофони за барабани за около $200. Така или иначе, възможно е и да се запишат барабаните по доста по-евтин начин.
