Дисторшънът в музиката потиска върховете на звуковия сигнал. При аналоговите сигнали това може да се получи, когато сигналът започва да претоварва схемите на устройствата. При цифровите сигнали дисторшъна работи по подобен начин.
Току що гледах документалния филм от 2009-та "Музикалният мозък" – за различни невролози, които изучават мозъчните отзиви при слушането и композирането на музика и при танцуването. Най-интересното беше, че един от професорите (Даниел Левитин) следеше какво става при в мозъка на Стинг, когато той слуша и композира музика. Също интересно беше, че Уайклиф Джийн, с най-заспалия глас който съм чувал, разправяше как му светват очите и колко се въодушевява, когато слуша или свири музика.
Ето и едно кратко изложение на филма по реда, избран от мен:
Католическата църква има доста интересни "постижения" през вековете, някои от тях странни, някои просто глупави, а и някои които са и странни и глупави. Едно от тях е отлъчването от църквата на интервала от три цели тона – темата на тази статия.
Всеки знае по няколко гами и може да каже едно или две неща за ладовете. Една гама е просто сбирка от ноти във възходящ или низходящ ред. Гамата Ла минор например е Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол. Тази гама има ладове: еолийски или натурален минорен (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол), локрийски (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла) и така нататък. Натуралната минорна гама всъщност има седем лада, един от които е самата мажорна гама. Всички тези ладове обаче съдържат едни и същи ноти. Защо тогава трябва да обръщаме внимание на ладовете?
Минаха само една две седмици от версия 1.0.0 на Scales, но разширенията в този софтуер са прости и полезни. Излезе следователно и версия 2.0.0.
Scales е софтуер за мобилни телефони, който показва различните гами на различни инструменти и акордите, които принадлежат на тези гами. Програмирахме Scales, защото всеки път, когато се съберем да свирим с различни хора избираме различни песни и винаги има някой, който се чуди какви гами се използват в тези песни, как се свирят тези гами, и така нататък
Предишната ми статия бе за упражненията за китара. Тази статия съдържа няколко от по-простите мотиви, с които често се упражнявам. Винаги съм искал да имам една сбирка от добри парчета за китара и това е началото. Харесват ми, защото не използват сложни китарни техники: няма арпежио или шрединг, няма много движение надолу и нагоре по грифа, само прости позиции на пръстите и барета. Плюс, тези мотиви звучат приятно и се срещат често. Обичам импровизацията в блуса и затова тези мотиви са блусарски, но по-нататък ще имаме време и за рок мотиви.
Доста от скорошните ми статии бяха по технически теми: протокола MIDI, схемите за многоизходните дилеи и т.н. Време е да напиша и някои по-интересни статии и ще започна с моите упражнения с китарата. По принцип съм малко "немарлив" като китарист. Взимал съм уроци – преди около петнадесет години – но винаги свиря за собствено удоволствие и рядко опитвам упражнения, които могат да подобрят моята техника. След около двадесет години с китарата мога да изпълня някои доста сложни сола от известни китаристи и даже мога да композирам и импровизирам, но моите изпълнения рядко са чисти.
Преди няколко статии описах схемата на многоизходния дилей в Orinj. Използвах графиката показана по-долу, но се оказа, че на практика тази графика е прекалено сложна. Може да се опрости. Първо, контролите за силата на входния сигнал във всеки от простите дилеи са ненужни (горните два триъгълника в картинката по-долу). Понеже всеки прост дилей просто повтаря сигнала и понеже във всеки от изходните сигнали има затихване, контролите за силата на входния сигнал са излишни. Махнах ги от схемата. Второ, махнах и отделните контроли за силата на обратната връзка и изходите от всеки от простите дилеи. Добавих една контрола към всеки от простите дилеи, която управлява силата и на обратната връзка, и на изходния сигнал. Трето, за да направя този ефект подобен на всички други ефекти в Orinj, добавих и една контрола за "мокрия микс", която управлява сборния изходен сигнал от всички прости дилеи.
Преди известно време писах за новия многоизходен дилей в Orinj, но това беше просто едно общо описание на това, как дилеите изглеждат, какви параметри имат и за какво се използват. Както обещах, ето и самата схема на многоизходния дилей в Orinj.
