mic's blog

Събрахме различни статии и страници в речника за работата с цифрови сигнали (за DSP). Имаме доста материал, но го събрахме малко безразборно. Антон Каменов организира много от информацията в този сайт в една книга: Digital Signal Procession for Audio Applications (засега само на английски). Книгата е една солидна база за този, който иска да знае повече за това, как и защо DSP работи. Добре е организирана и извежда доста от операциите в DSP, които приемаме за даденост, по прост и ясен начин. Също така и добавя полезна информация – част от която вече добавихме в този сайт (част от тази информация все още не е готова).

Ето някои интересни теми в книгата.

Филтрите и другите операции при работата с цифрови сигнали (DSP) за аудио са прегледани в детайли в този сайт. Съществуват различни операции за DSP и следната дискусия важи за всички тях, независимо от това, че когато инженерите говорят за грешките в DSP, обикновено имат предвид филтрите – филтрите с ограничени импулсни спектри, филтрите с неограничени импулсни спектри и т.н.

Използвам думите "прост дилей" за да опиша най-простия от практичните ефекти за записа на аудио – ефектът, който произвежда едно повторение на входния сигнал с някакво забавяне във времето и обикновено с някакво затихване на амплитудата. По-сложните дилеи имат и други параметри: обратни връзки, помитане на забавянето и затихването, много връзки към изхода и т.н. Даже и простият дилей обаче може да бъде доста интересен и следното са примерни настройки с добри резултати.

Работехме върху версия 3 на Orinj. Искахме да подобрим графиките на няколко от ефектите DSP в Orinj и да покажем действителния амплитуден спектър на ефекта. Това включваше ефекти, които имат графики с еквилизация или с някакви честотни филтри – графичния и параметричния еквилайзер, ривърба (заради параметричния му еквилайзер) и филтъра бразда. Тази статия е за изчисляването на действителния амплитуден спектър бързо и ефикасно.

Току що гледах видеото на CDBaby за брошурите ("one-sheet" или "една страница", на английски). Признавам, че не съм много добър с маркетинга и никога не съм се замислял за брошурите.

Дисторшънът в музиката потиска върховете на звуковия сигнал. При аналоговите сигнали това може да се получи, когато сигналът започва да претоварва схемите на устройствата. При цифровите сигнали дисторшъна работи по подобен начин.

Току що гледах документалния филм от 2009-та "Музикалният мозък" – за различни невролози, които изучават мозъчните отзиви при слушането и композирането на музика и при танцуването. Най-интересното беше, че един от професорите (Даниел Левитин) следеше какво става при в мозъка на Стинг, когато той слуша и композира музика. Също интересно беше, че Уайклиф Джийн, с най-заспалия глас който съм чувал, разправяше как му светват очите и колко се въодушевява, когато слуша или свири музика.

Ето и едно кратко изложение на филма по реда, избран от мен:

Католическата църква има доста интересни "постижения" през вековете, някои от тях странни, някои просто глупави, а и някои които са и странни и глупави. Едно от тях е отлъчването от църквата на интервала от три цели тона – темата на тази статия.

Всеки знае по няколко гами и може да каже едно или две неща за ладовете. Една гама е просто сбирка от ноти във възходящ или низходящ ред. Гамата Ла минор например е Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол. Тази гама има ладове: еолийски или натурален минорен (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол), локрийски (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла) и така нататък. Натуралната минорна гама всъщност има седем лада, един от които е самата мажорна гама. Всички тези ладове обаче съдържат едни и същи ноти. Защо тогава трябва да обръщаме внимание на ладовете?

Минаха само една две седмици от версия 1.0.0 на Scales, но разширенията в този софтуер са прости и полезни. Излезе следователно и версия 2.0.0.