Отдавна се бях замислил да пробвам и да опиша реверберацията Pantheon, която дойде с моята звукова карта на Lexicon. Току що я инсталирах и цялата тази идея да пиша за нея сега всява в мен страх. Тази реверберация има много възможности, най-различни настройки и повече контроли отколкото очаквах. Сигурен съм, че каквото и да напиша по-долу ще бъде непълно, но така или иначе:
Преди известно време писах за моята нова поръчка – гриф за Стратокастър от Warmoth Direct. Поръчах кленов гриф с прагчета от розово дърво, с профил "лодка", месингови / никелови средно широки прагчета, сложен радиус, мост от кориан, с подпора, без украшения, с прозрачен лак и т.н. Грифът пристигна навреме, изглеждаше така, както си го представях и беше удобен, както си мислех. Розовото дърво бе малко напукано, но може пък и да си е такова поначало. Единственият проблем: ключовете не бяха монтирани.
Търсех разни по-интересни ефекти при реверберациите и реших да експериментирам. Трябва да си призная, че прекарах известно време със статиите на harmony-central.com за да науча за различните характеристики на това, което според мен е неестествена реверберация.
Искам да напиша още няколко неща за реверберацията, но реших, че е време за промяна. Ето малко информация за моята най-нова придобивка – гриф за моят Стратокастър направен по поръчка.
Предишната ми статия беше за реверберацията, но успях да опиша само характеристиките на естествената реверберация и да напиша малко за цифровите реверберации, които използваме. Ето и малко информация за "неестествената" – т.е. имитацията – реверберация.
Реверберация? Задължително, но колко и коя точно? Реверберацията винаги е нужна. Най-голямата грешка в първия ни албум беше, че оставихме албума горе-долу "сух" и следователно скучен. Трябваше да добавим малко повече реверберация към песните. Така нашите песни щяха първо да бъдат по-живи, защото това е работата на реверберацията – да симулира реалните характеристики на един звук в стаята, в един клуб или в една концертна зала. Второ и също доста важно – повечето съвременна музика, която слушаме, има добавена искуствена реверберация и следователно нашите слушатели са свикнали на това. Нашите песни звучаха неестествено с толкова малко реверберация.
Съвременното домашно студио със сигурност използва цифрови еквилайзери. Преди две-три години, когато се опитвах да програмирам няколко еквилайзера, най-накрая разбрах как работят и преди да говорим за това, как да използваме еквилизацията, може би трябва да поговорим малко за цифровата еквилайзери.
Панорамата е един от начините да се разделят инструменти, които в микса си пречат. Еквилизацията е друг начин. Еквилайзерите променят амплитудите на различните честоти в микса. Някои хора даже казват, че еквилизацията се възприема от слушателя като да премества инструментите нагоре или надолу в микса (за разликата от панорамата, която мести инструментите наляво и надясно). Възможно ли е? Може би. Ако различните инструменти се намират в различни честотни диапазони, тогава в действителност поне трябва да са по-отчетливи в микса.
Време е да обърнем внимание на панорамата. На скалата от -100 до 100, където "-100" означава "само левия канал" и "100" е "само десния канал", ето какво се получи с една от моите песни:
Целта на тази статия, а и на следващите няколко статии е да обсъдят силата на звука, панорамата и еквилайзерите при смесването. Те са свързани – ако промените едно нещо може и да трябва да промените и нещо друго. Засега обаче ще ги прегледаме поотделно.
