mic's blog

Предишната ми статия бе за упражненията за китара. Тази статия съдържа няколко от по-простите мотиви, с които често се упражнявам. Винаги съм искал да имам една сбирка от добри парчета за китара и това е началото. Харесват ми, защото не използват сложни китарни техники: няма арпежио или шрединг, няма много движение надолу и нагоре по грифа, само прости позиции на пръстите и барета. Плюс, тези мотиви звучат приятно и се срещат често. Обичам импровизацията в блуса и затова тези мотиви са блусарски, но по-нататък ще имаме време и за рок мотиви.

Доста от скорошните ми статии бяха по технически теми: протокола MIDI, схемите за многоизходните дилеи и т.н. Време е да напиша и някои по-интересни статии и ще започна с моите упражнения с китарата. По принцип съм малко "немарлив" като китарист. Взимал съм уроци – преди около петнадесет години – но винаги свиря за собствено удоволствие и рядко опитвам упражнения, които могат да подобрят моята техника. След около двадесет години с китарата мога да изпълня някои доста сложни сола от известни китаристи и даже мога да композирам и импровизирам, но моите изпълнения рядко са чисти.

Преди няколко статии описах схемата на многоизходния дилей в Orinj. Използвах графиката показана по-долу, но се оказа, че на практика тази графика е прекалено сложна. Може да се опрости. Първо, контролите за силата на входния сигнал във всеки от простите дилеи са ненужни (горните два триъгълника в картинката по-долу). Понеже всеки прост дилей просто повтаря сигнала и понеже във всеки от изходните сигнали има затихване, контролите за силата на входния сигнал са излишни. Махнах ги от схемата. Второ, махнах и отделните контроли за силата на обратната връзка и изходите от всеки от простите дилеи. Добавих една контрола към всеки от простите дилеи, която управлява силата и на обратната връзка, и на изходния сигнал. Трето, за да направя този ефект подобен на всички други ефекти в Orinj, добавих и една контрола за "мокрия микс", която управлява сборния изходен сигнал от всички прости дилеи.

Преди известно време писах за новия многоизходен дилей в Orinj, но това беше просто едно общо описание на това, как дилеите изглеждат, какви параметри имат и за какво се използват. Както обещах, ето и самата схема на многоизходния дилей в Orinj.

Мина около месец от предишната ми статия, но това си имаше причина. Отделихме доста време за няколко важни задачи. Най-накрая имаме добър индекс на страниците, който сега е изпратен на главните търсачки, като Google, LiveSearch, Yahoo и Ask.com. Също така и работих достатъчно по версия 3 на Orinj за да зная какво ще стане с този софтуер. Тази статия е за подобренията в Orinj, които ще са част от версия 3.

Не съм специалист по тази тема, но тя непрекъснато се появява. Преди известно време разговарях с един приятел за оборудването в неговото студио. Той спомена най-различни интересни неща. Това което ми направи впечатление бе: "небалансирани XLR". Разтърсих се за повече информация за балансираните сигнали и XLR кабелите. Научих следното.

Опитах се да аранжирам една песен за един мой приятел, който се учи да свири на пиано. Обикновено свиря прости песни, но понякога и по-сложни композиции. Използвам Guitar Pro 5, което ми направи впечатление, понеже лесно се справя със сложното съвременно нотно писмо: петолиниите, тоналностите, алитерациите, дължините на нотите, темпото, кода, триплети и така нататък. Съвременното нотно писмо е достатъчно за аранжимента на песните. Плюс това съвременните песни са прости: тоналността не се променя и нотните мотиви се повтарят. Току що свърших със основния мотив (едно повторение на прогресията) на "Joshua Fit the Battle of Jericho" на Грант Гриийн. Песента използва четири акорда и, предполагам, хармоничната минорна гама (сложих я в хармоничната минорна гама в Ре). Не е и толкова важно. Беше лесна за аранжиране.

Orinj има няколко различни ефекти дилей: обикновен дилей, ехо, хор, басов хор, "подскачащо" ехо и реверберация.

Обикновен дилей

Обикновеният дилей в Orinj взема входния сигнал и го повтаря веднъж с някакво забавяне във времето и с някаква промяна в амплитудата. Изхода на този ефект събира оригиналния входен сигнал и новият повторен сигнал. Оригиналният сигнал се нарича "сух" сигнал. Повтореният сигнал се нарича "мокър" сигнал. Стойността на забавяне във времето между двата сигнала е "забавянето" (англ. "delay"). Разликата между амплитудите на двата сигнала се нарича "затихване" (англ. "decay"), понеже повтореният сигнал обикновено има по-ниска амплитуда от оригиналния. Затихването представлява и разликата между сухия и мокрия сигнал и затова може да бъде наречен сух / мокър микс (англ. "dry / wet mix") на този ефект.

Вкъщи свиря на една сравнително евтина акустична китара. Звукът и не е важен, но нейното удобство е. Допреди една година имах една Jasmine на Takamine, модел No. ES33C, акустична-електрическа китара направена в Корея. Продава се за около 200 долара.

n-Track беше първият софтуер, който използвах за запис. Това беше горе-долу по времето, когато n-Track беше на версия 2 или 3. Исках да видя докъде беше стигнал и какви бяха промените от тогавашните версии то сегашната версия 6.