Версия 2 (бета) на Orinj излезе. Orinj бе разработен за да се справи с уейв файлове, лупинги, файлове MIDI и многопистовия запис. Следователно, това е един доста обемен софтуер. Съществуват обаче безкрайно много възможности за подобрения.
Не съм писал от доста време, но причината е добра – издаването на един софтуер за запис и смесване. Отне ми доста време да го разработя, но си заслужаваше. Научих доста и най-накрая създадох нещо, вместо само да пиша. Orinj още не е излязъл. Надявам се, че ще е, когато четете тази статия.
Този блог първоначално беше за евтиния запис. Смесването с Line 6 PODxt-а е евтино. Използваме POD-а най-вече за добра реверберация и като еквилайзер, а и защото не искаме да плащаме за алтернативи.
Отдавна се бях замислил да пробвам и да опиша реверберацията Pantheon, която дойде с моята звукова карта на Lexicon. Току що я инсталирах и цялата тази идея да пиша за нея сега всява в мен страх. Тази реверберация има много възможности, най-различни настройки и повече контроли отколкото очаквах. Сигурен съм, че каквото и да напиша по-долу ще бъде непълно, но така или иначе:
Преди известно време писах за моята нова поръчка – гриф за Стратокастър от Warmoth Direct. Поръчах кленов гриф с прагчета от розово дърво, с профил "лодка", месингови / никелови средно широки прагчета, сложен радиус, мост от кориан, с подпора, без украшения, с прозрачен лак и т.н. Грифът пристигна навреме, изглеждаше така, както си го представях и беше удобен, както си мислех. Розовото дърво бе малко напукано, но може пък и да си е такова поначало. Единственият проблем: ключовете не бяха монтирани.
Търсех разни по-интересни ефекти при реверберациите и реших да експериментирам. Трябва да си призная, че прекарах известно време със статиите на harmony-central.com за да науча за различните характеристики на това, което според мен е неестествена реверберация.
Искам да напиша още няколко неща за реверберацията, но реших, че е време за промяна. Ето малко информация за моята най-нова придобивка – гриф за моят Стратокастър направен по поръчка.
Предишната ми статия беше за реверберацията, но успях да опиша само характеристиките на естествената реверберация и да напиша малко за цифровите реверберации, които използваме. Ето и малко информация за "неестествената" – т.е. имитацията – реверберация.
Реверберация? Задължително, но колко и коя точно? Реверберацията винаги е нужна. Най-голямата грешка в първия ни албум беше, че оставихме албума горе-долу "сух" и следователно скучен. Трябваше да добавим малко повече реверберация към песните. Така нашите песни щяха първо да бъдат по-живи, защото това е работата на реверберацията – да симулира реалните характеристики на един звук в стаята, в един клуб или в една концертна зала. Второ и също доста важно – повечето съвременна музика, която слушаме, има добавена искуствена реверберация и следователно нашите слушатели са свикнали на това. Нашите песни звучаха неестествено с толкова малко реверберация.
Съвременното домашно студио със сигурност използва цифрови еквилайзери. Преди две-три години, когато се опитвах да програмирам няколко еквилайзера, най-накрая разбрах как работят и преди да говорим за това, как да използваме еквилизацията, може би трябва да поговорим малко за цифровата еквилайзери.
