Блог

Преди пет години написах една статия за забраната на тритона (от англ., "tritone") от католическата църква. "Тритонът" е един интервал от шест полутона (или три тона). Църквата го е била забранила преди много време. Предполага се, чували са го така, както е звучал тогава – с настройка която е била различна от настройките, които използваме днес. Днес, настройваме инструментите, така че 12-те ноти в хроматичната гама да разделят една октава на равни парчета (т.е., хроматичната гама е равномерна). В миналото, настройките са се опитвали да използват повече хармониците (например питагореевата настройка).

Смесваме един албум. Всичко върви добре, но имаме някои проблеми със записите. Доста от тези проблеми са свързани с вокалите. Част от тях са действителни проблеми, като например това, че вокалът звучи прекалено затворен и никакъв еквилайзер няма да го оправи. Понякога, не е ясно дали има проблем, но вокалиста не е щастлив така или иначе. Може би мелодията не е правилна. Може би мелодията е правилна, но една сричка не е в тон, има грубо "ааа", някаква дума не е в такт и така нататък и така нататък.

Преди доста, доста време, използвахме CoolEdit Pro за да запишем и смесим нашата музика. Сигурно беше около 2001, на един стар компютър с процесор със скорост 300 MHz, в нашето измислено домашно "студио". Тогава, CoolEdit впечатляваше. Мога да бърборя доста за това, колко беше добър, но ето важните неща.

Преди 10 си поиграх със Samplitude – един мощен софтуер за запис и смесване. Хареса ми, защото беше интуитивен. Отне ми малко време да се науча как да го използвам.

Най-простият начин да променим тоналността на един сигнал е просто да го разтеглим или свием във времето. Този вид транспониране обаче има един недостатък, защото и променя темпото на сигнала – забързва го или го забавя. Все пак може да е полезно, ако сигналът е кратък или пък ако темпото му не е важно. Може да се използва например при промяната на тона на семпли за барабани, които се използват в барабанните машини или пък при семплите wave в устройствата MIDI.

Следното е един примерен честотен филтър, който комбинира стандартния нискочестотен филтър FIR се един стандартен нискочестотен филтър на Батъруърт от втори разряд. Пишем за това за да покажем, че не трябва винаги да се държим за стандартните филтри, а можем да експериментираме. Работата със стандартните филтри е просто началото, но можем да направим още.

Преди няколко години написах няколко статии за MIDI. Тези статии бяха технически. Обясниха съобщенията в MIDI, които устройствата използват за да комуникират едно с друго. По-късно, преместихме повечето от тази информация в Речника, но не всичко. Трябва, според мен, да върнем някои от бележките.

Започнахме да качваме една серия с обновения на Orinj, първо с версия 2.5.0 на 11-ти март 2016. Тъй като работим да завършим версия 3 на Orinj, ще поправим няколко грешки и ще приложим няколко козметични промени, които ще са полезни във версия 2. Няма смисъл да чакаме готовата версия 3. Това ще отнеме време. В това време, ще обновяваме версия 2 толкова често, колкото трябва.

Един типичен ривърб обикновено е създаден с две части. Първо, една многоизходна линия на забавянето се използва за да се имитират първите (ранните) отражения, които би трябвало да са малко на брой и отчетливи. Второ, един ривърб на Шрьодер се използва за да имитира късния ривърб, който съдържа много отражения, които не се отличават едно от друго. Самият ривърб на Шрьодер се състои от няколко последователни всичкопропускащи филтри, изхода от които се пуска през няколко паралелни напредващи гребенови филтри (прости дилеи).

Второто издание на книгата Digital Signal Processing for Audio Application излезе на 18-ти ноември 2014. Какво е ново във второто издание? Няколко неща.