Блог

Реверберация? Задължително, но колко и коя точно? Реверберацията винаги е нужна. Най-голямата грешка в първия ни албум беше, че оставихме албума горе-долу "сух" и следователно скучен. Трябваше да добавим малко повече реверберация към песните. Така нашите песни щяха първо да бъдат по-живи, защото това е работата на реверберацията – да симулира реалните характеристики на един звук в стаята, в един клуб или в една концертна зала. Второ и също доста важно – повечето съвременна музика, която слушаме, има добавена искуствена реверберация и следователно нашите слушатели са свикнали на това. Нашите песни звучаха неестествено с толкова малко реверберация.

Съвременното домашно студио със сигурност използва цифрови еквилайзери. Преди две-три години, когато се опитвах да програмирам няколко еквилайзера, най-накрая разбрах как работят и преди да говорим за това, как да използваме еквилизацията, може би трябва да поговорим малко за цифровата еквилайзери.

Панорамата е един от начините да се разделят инструменти, които в микса си пречат. Еквилизацията е друг начин. Еквилайзерите променят амплитудите на различните честоти в микса. Някои хора даже казват, че еквилизацията се възприема от слушателя като да премества инструментите нагоре или надолу в микса (за разликата от панорамата, която мести инструментите наляво и надясно). Възможно ли е? Може би. Ако различните инструменти се намират в различни честотни диапазони, тогава в действителност поне трябва да са по-отчетливи в микса.

Време е да обърнем внимание на панорамата. На скалата от -100 до 100, където "-100" означава "само левия канал" и "100" е "само десния канал", ето какво се получи с една от моите песни:

Целта на тази статия, а и на следващите няколко статии е да обсъдят силата на звука, панорамата и еквилайзерите при смесването. Те са свързани – ако промените едно нещо може и да трябва да промените и нещо друго. Засега обаче ще ги прегледаме поотделно.

Не е лесно винаги да получим звука, който търсим и е хубаво да имаме няколко прости правила, които да ни помогнат при смесването. Както винаги, това са моите правила – твоите може би са различни. Използвай това, което ти звучи добре. Така или иначе, надявам се моят опит да ти помогне. Защо рок песни? Защото това е музиката, с която имам някакъв опит.

Записа на вокали е труден. Изисква много експерименти и крайният резултат зависи доста от вокалите, които искаш да запишеш. Гласът на всеки човек е различен и за различните хора трябват различни микрофони и настройки.

Ето няколко съвета за записа на електрическите и акустичните китари. Разбира се, каквото а ида напиша тук ще бъде субективно. Съвременната китара е доста ясно изразен инструмент и различните хора харесват различни неща. Така или иначе, ето някои неща, които работят добре.

Правилният запис на барабаните може да използва 10-12 микрофона записани на 10-12 отделни писти. Един пълен комплект микрофони за барабаните и един миксер с толкова писти в момента не са толкова скъпи. Можеш да намериш добър комплект микрофони за барабани за около $200. Така или иначе, възможно е и да се запишат барабаните по доста по-евтин начин.

Нашите приготовления за записа на баса са прости и не опитваме кой знае колко различни неща. Така или иначе, поне със сигурност знаем, че искаме баса да се чува и неговата мелодия да се разбира. Според мен за една песен стигат бас китарата, вокалите, една китара и някакви барабани. Това би било достатъчно, ако баса си тежи на мястото. Обичам бас парчета, които носят някаква сложна мелодия през цялата песен. Обичам тази мелодия да се различава от мелодията на останалите инструменти и да допълва песента без да пречи на другите инструменти.