Преди известно време писах за новия многоизходен дилей в Orinj, но това беше просто едно общо описание на това, как дилеите изглеждат, какви параметри имат и за какво се използват. Както обещах, ето и самата схема на многоизходния дилей в Orinj.
Мина около месец от предишната ми статия, но това си имаше причина. Отделихме доста време за няколко важни задачи. Най-накрая имаме добър индекс на страниците, който сега е изпратен на главните търсачки, като Google, LiveSearch, Yahoo и Ask.com. Също така и работих достатъчно по версия 3 на Orinj за да зная какво ще стане с този софтуер. Тази статия е за подобренията в Orinj, които ще са част от версия 3.
Не съм специалист по тази тема, но тя непрекъснато се появява. Преди известно време разговарях с един приятел за оборудването в неговото студио. Той спомена най-различни интересни неща. Това което ми направи впечатление бе: "небалансирани XLR". Разтърсих се за повече информация за балансираните сигнали и XLR кабелите. Научих следното.
Опитах се да аранжирам една песен за един мой приятел, който се учи да свири на пиано. Обикновено свиря прости песни, но понякога и по-сложни композиции. Използвам Guitar Pro 5, което ми направи впечатление, понеже лесно се справя със сложното съвременно нотно писмо: петолиниите, тоналностите, алитерациите, дължините на нотите, темпото, кода, триплети и така нататък. Съвременното нотно писмо е достатъчно за аранжимента на песните. Плюс това съвременните песни са прости: тоналността не се променя и нотните мотиви се повтарят. Току що свърших със основния мотив (едно повторение на прогресията) на "Joshua Fit the Battle of Jericho" на Грант Гриийн. Песента използва четири акорда и, предполагам, хармоничната минорна гама (сложих я в хармоничната минорна гама в Ре). Не е и толкова важно. Беше лесна за аранжиране.
Orinj има няколко различни ефекти дилей: обикновен дилей, ехо, хор, басов хор, "подскачащо" ехо и реверберация.
Обикновен дилей
Обикновеният дилей в Orinj взема входния сигнал и го повтаря веднъж с някакво забавяне във времето и с някаква промяна в амплитудата. Изхода на този ефект събира оригиналния входен сигнал и новият повторен сигнал. Оригиналният сигнал се нарича "сух" сигнал. Повтореният сигнал се нарича "мокър" сигнал. Стойността на забавяне във времето между двата сигнала е "забавянето" (англ. "delay"). Разликата между амплитудите на двата сигнала се нарича "затихване" (англ. "decay"), понеже повтореният сигнал обикновено има по-ниска амплитуда от оригиналния. Затихването представлява и разликата между сухия и мокрия сигнал и затова може да бъде наречен сух / мокър микс (англ. "dry / wet mix") на този ефект.
Вкъщи свиря на една сравнително евтина акустична китара. Звукът и не е важен, но нейното удобство е. Допреди една година имах една Jasmine на Takamine, модел No. ES33C, акустична-електрическа китара направена в Корея. Продава се за около 200 долара.
n-Track беше първият софтуер, който използвах за запис. Това беше горе-долу по времето, когато n-Track беше на версия 2 или 3. Исках да видя докъде беше стигнал и какви бяха промените от тогавашните версии то сегашната версия 6.
Версия 2 (бета) на Orinj излезе. Orinj бе разработен за да се справи с уейв файлове, лупинги, файлове MIDI и многопистовия запис. Следователно, това е един доста обемен софтуер. Съществуват обаче безкрайно много възможности за подобрения.
Не съм писал от доста време, но причината е добра – издаването на един софтуер за запис и смесване. Отне ми доста време да го разработя, но си заслужаваше. Научих доста и най-накрая създадох нещо, вместо само да пиша. Orinj още не е излязъл. Надявам се, че ще е, когато четете тази статия.
Този блог първоначално беше за евтиния запис. Смесването с Line 6 PODxt-а е евтино. Използваме POD-а най-вече за добра реверберация и като еквилайзер, а и защото не искаме да плащаме за алтернативи.
