Компресор (на динамиката)

Представете си една песен, която има гръмки и тихи части. Може да се окаже, че е трудно да се чуят тихите части. Ако увеличите звука за да чуете тихите части може да се окаже, че пък гръмките части са прекалено силни. Може да си играете със звука като го намалявате при силните части и го увеличавате при тихите части. Компресорът прави точно това: променя динамиката на амплитудата на звука за да приближи силните и тихите части една до друга. Декомпресорът прави обратното.

Компресорът / декомпресорът на динамиката променя амплитудата на звука, като обикновено приближава амплитудата на силните и тихите части (компресор), или пък ги отдалечава (декомпресор).

Ако записвате вокалите на една песен например и тези вокали имат силни и тихи части, можете да направите едно от следните неща: 1) може да се приближите до микрофона при тихите части и да се отдалечите при силните части; 2) може вашият инженер да намалява и увеличава силата на сигнала при различните части на песента; 3) може да изпратите вокалите през изкуствен компресор. Всички тези примери са примери на компресиране.

Примери на компресори със звукови парчета

Виж Orinj Компресор, Orinj Ограничител, Orinj Компресор със странична връзка и Orinj Прост компресор за да чуеш звукови парчета преди и след компресирането.

Характеристики на компресорите

Компресорите имат:

• Праг: Прагът е нивото на амплитудата, над което компресорът променя амплитудата на сигнал и под което компресорът не прави нищо. Прагът е записан в сравнение с максималната амплитуда позволена от системата (например "-10 dB"). Ако например прагът е -10 dB, компресорът ще намали амплитудата на сигнала, когато тази амплитуда е над -10 dB и няма да прави нищо, ако амплитудата на сигнала е под -10 dB.
• Отношение на компресирането: Това е отношението, с което амплитудата на сигнала над прага се променя. Да предположим, че прагът е -10 dB и отношението на компресиране е 2:1. Ако амплитудата на сигнала е -6 dB, тогава сигналът надвишава прага с 4 dB. Тъй като отношението на компресиране е 2:1, компресорът ще промени амплитудата на сигнала, така че да надвишава прага с 2 dB вместо с 4 dB. Новата амплитуда на сигнала ще е -8 dB.
• Атака: Атаката е времето, което отнема на компресора да стигне до отношението на компресиране. Ако например атаката е 10 милисекунди, първите 10 ms след като сигнала мине над прага ще се използват за да се увеличи плавно отношението на компресиране от там, където няма компресиране.
• Отпускане: Отпускането е времето, което отнема на компресора да спре да работи след като нивото на сигнал падне под прага. Ако например отпускането е 50 ms, компресорът ще намали отношението на компресиране в тези 50 ms след като сигналът падне под прага докато стигне то там, където няма компресиране.

Атаката и отпускането на компресора предотвратяват дисторшъна. Ако компресорът има атака и отпускане равни на нула, ще реагира прекалено бързо върху сигнала. Тогава ще изкриви върховете на вълната на сигнала. Както е описано по-долу, атаката и отпускането на компресора също така контролират как преходните части в сигнала минават през компресора и могат да променят тона на записа.

Характеристики на по-сложните компресори

По-сложните компресори имат и други характеристики.

• Един компресор може да имат "различни отношения на компресиране или декомпресиране над и под прага".
• Един компресор може да преминава от едно отношение на компресиране плавно, което означава, че той има "меко коляно" или пък тази промяна в отношението може да е бърза, което означава, че той има "твърдо коляно" (виж по-долу).
• Един компресор може да имат "повече от един праг".
• Един компресор може да има време на атака и време на отпускане, които зависят от силата на входния сигнал.
• Един компресор може да има "сила на входа или изхода", която допълнително ще увеличи всеки звук, който влиза или излиза от компресора (понякога се нарича "компенсация" или "компенсационна сила на компресора").
• Един компресор може да реагира на моментни промени във входния сигнал или пък може да използва някакво средно аритметично от силата на входния сигнал в някакво кратко време, преди да изчисли дали нивото на сигнала е над или под прага.
• Един компресор може да свърже различните канали във входния сигнал и да компресира всички канали, когато един от каналите трябва да бъде компресиран. От друга страна пък, един компресор може да работи с всеки отделен канал независимо от другите канали.
• Един "паралелен" компресор добавя оригиналния сигнал към преработения сигнал. Това е полезно, ако силното компресиране с високи отношения на компресиране променя характеристиките на силните, компресирани части по много доловим начин. Когато оригиналния сигнал се добавя, някои от тези характеристики се запазват. Все още има компресиране на силните части. Силните оригинални части се добавят към компресирани части, а тихите оригинални части се добавят към некомпресирани (оригинални) части на сигнала. Така, силните и тихите части стават по-близки една до друга. Самото компресиране е по-малки, но резултатът не звучи толкова продуциран. Ако трябва повече компресиране, изходните сигнали от няколко компресора могат да се добавят към един оригинален сигнал.
• Един компресор може да променя "един сигнал / писта на базата на това как един друг сигнал / писта се сравнява със прага" (това се нарича "side chaining" = "странична верига"; виж по-долу).
• Някои компресори могат да "гледат напред." Те компресират не в зависимост от това, как сигналът изглежда сега, а в зависимост от това, как сигналът ще изглежда след няколко милисекунди. Това позволява на компресора да реагира бързо и даже предварително, като по този начин се създава една доста по-плавна динамика.

Динамично компресиране

Компресорите контролират амплитудата на инструментите и вокалите. Прагът на компресиране се определя така, че най-силните върхове на записа го надвишават. Амплитудата на тези силни върхове тогава се намалява. По-тихите части на записа минават през компресора без промяна.

Това динамично компресиране може да въведе дисторшън или пък да подчертае различни честоти в звука. Амплитудата на сигнала, както е изчислена от цифровите компресори например често не е прецизна и не се увеличава или намалява плавно (виж Преобразуване на Хилбърт. Компресорът бързо превключва между компресирането на сигнала и оставянето на сигнала без компресиране и изкривява върховете на вълната в сигнала.

Динамичното компресиране затова се използва внимателно, като прагът се слага там, където само най-силните върхове се компресират. Една автоматизация на амплитудата се използва върху сигнала преди компресора, така че работата на компресора да е минимална. Отношението на компресиране може да е значително (например 4:1), но няколко компресора, един след друг и с по-нежни отношения, също може да се използват. Атаката и отпускането са бързи (например 1-10 ms and 20 ms).

Една много бърза атака (например 1 ms) или едно гледане напред, които потискат всички върхове на сигнала, могат да изместят записа назад в панорамата. Това е подходящо в някои музикални стилове (например рока), но не е типично в повечето стилове.

Тонално компресиране

Тоналното компресиране контролира как преходните звуци в сигнала минават през компресора. Примери на такива преходни звуци включват началния удар на една китарна струна или пък подчертаните съгласни във вокалите. Отношението на компресиране е нежно (например 1.5:1 или 2:1). Атаката е по-бавна (например 15-20 ms), като една по-бавна атака (например 30 ms) пропуска повече от преходните звуци и прави записа по-агресивен, а една по-бърза атака пропуска по-малко от преходните звуци и прави записа по-плътен и не толкова агресивен. Отпускането също е бавно (например 40 ms) и често се определя така, че да съвпада с темпото. Едно меко коляно може да се използва за да се направи компресирането по-нежно.

Махане на съскането ("de-essing")

Един компресор с няколко ленти може да се използва за да промени амплитудата на определени честотни ленти. Това обикновено се прави за да се махне съскането, което обикновено се появява в няколко честотни ленти като например около 3-4 Hz и 6-8 kHz, но може и да е по-ниско, като 1.5 kHz или по-високо, чак до 10 kHz. Компресорът разделя сигнала на честотни ленти и работи с тези ленти отделно, като компресира само ако самата лента надвишава прага.

Скриване

Един компресор може да се използва за "ducking" (от англ., "скриване"). Един компресор със странична връзка например може да намали амплитудата на баса когато удрят барабаните, както се прави при електронната данс музика за да се направят барабаните по-ясни и да се направи микса между барабаните и баса не толкова мътен. Този компресор ще започне да работи всеки път, когато барабаните надминават някакъв праг на амплитудата, но вместо да компресират барабаните, ще компресират баса. Един подобен компресор със странична връзка може да се използва за да се намали ривърба на вокалите при силните вокални части (срички), което прави така, че ривърба да не размива вокалите. Ефектът на такива компресори е да разделят два инструмента или два сигнала в микса.

Ограничаване

Един ограничител (англ, "limiter") е просто компресор с голямо отношение на компресирането и с кратки времена на атака и на отпускане. Един ограничител обикновено има отношение на компресирането, което е над 10:1, време на атака да кажем от по-малко от 5 ms и време на отпускане от, например, под 20 ms, въпреки че ограничителите са най-различни. Един ограничител, който има отношение на компресирането над 20:1 се нарича "твърд" ограничител или "brick wall" ограничител (англ., "brick wall"="тухлена стена"). Ограничителите обикновено се използват за да се намалят големите върхове на сигнала бързо, за да може да се увеличи амплитудата на целия сигнал без да се претовари системата и да се получи дисторшън.

Компресорите в реда на смесването

Една нормална поредица от ефекти в смесването може да включва няколко компресора. Например, вокалите могат да минат през автоматизация на амплитудата, тесни еквилайзери, тонален компресор, по-широки тонални еквилайзери, динамичен компресор и компресор за съскането.