Следното са мотиви за променената гама в Си на различни позиции на грифа на мандолината. Мандолината в тези примери използва стандартна настройка (свободните струни на мандолината са Сол, Ре, Ла, Ми от най-ниската до най-високата).
Хоризонталните линии в мотивите са струните на мандолината, като най-ниската струна е най-отдолу. Вертикалните линии са праговете и номерата на праговете са най-отгоре на всеки мотив. Тониката на гамата (първата нота) е в бяло. Доминантата на гамата (петата нота) е в сиво. Забележи, че променената гама е локрийската гама с понижена четвърта (Ми бемол в този пример). И петата нота (доминантата) и четвъртата нота (субдоминантата) в тази гама не са идеална пета или идеална четвърта, а понижена пета и понижена четвърта. Идеалните пета и четвърта на тониката Си са Фа диез и Ми, но променената гама използва Фа и Ми бемол.
Тези мотиви на гамата могат да се транспонират на други позиции на грифа за да произведат други променени гами. Също така, понеже не всички мотиви по-долу започват с тониката на гамата, същите мотиви могат да произведат други ладове на променената гама (например мелодичната възходяща минорна гама).
Мотивите използват следните ноти: B = Си; C = До; D = Ре; Eb = Ми бемол; F = Фа; G = Сол; A = Ла.
Добави нов коментар