Orinj Настройки

Orinj версия 7.0.0

Следното са настройки, които определят как Orinj свири аудио, запазва данни с аудио и по принцип работи. Тези настройки са важни за всички изгледи на Orinj – многопистовата сесия, лупннги и така нататък.

До тези настройки може да се стигне чрез менюто Настройки (Preferences) във всички изгледи на Orinj. Изборите не са специфични за една сесия или файл, но се запазват във всички следващи сесии, докато не ги промениш пак.

Временни папки

Orinj използва една временна папка за да пази данни за аудио и други данни – нови записани вълни, нови смесени файлове, и временни променени файлове уейв, лупинги и файлове MIDI.

Можеш да избереш която и да е папка и винаги можеш да промениш избора си след това. За да си сигурен, че Orinj работи добре, избери една папка, която не обикновено не използваш за други неща, защото Orinj може да сложи много файлове там, която е на голям твърд диск, защото данните за аудио могат да са с големи размери и която е на вътрешния твърд диск (вместо например на един USB диск), така че Orinj да може да чете данните и да работи бързо.

За да определиш папката за временните данни, щракни на Настройки (Preferences) и след това на Временна папка (Temporary Folder) в менюто на Orinj. Ще видиш следния прозорец.

Определи папката в този прозорец, като и напишеш името директно или пък като щракнеш на бутона Browse за да стигнеш до нея. Щракни на OK в прозореца за да запазиш тази настройка.

Не всички временни файлове се пазят в тази папка. Обикновени, временните файлове, които са създадени при промяната на други файлове, се пазят до оригиналния файл. Временните файлове, които са свързани с една сесия, се пазят до тази сесия.

Временните файлове са временни. Те се изтриват, когато файлове и сесии се затварят и когато се затваря Orinj, освен ако Orinj не стигне до някаква грешка. Временните файлове са с разширението "tmp", добавено към разширението на оригиналния файл (например "wav.tmp" за един временен файл уейв "wav"). Тези файлове могат да се изтрият без проблеми, ако са останали, след като се затвори Orinj.

Буфери за аудио

Orinj използва буфери за аудио за да чете данните за аудио от твърдия диск и за да изпрати тези данни към устройствата за аудио / звуковите карти. Това означава, че Orinj ще прочете една цяла серия от данни с аудио проби от твоите файлове уейв, вместо да чете пробите една по една.

С по-големи буфери, Orinj ще се обръща към файловете на твоя твърд диск по-малко пъти и ще чете по-голямо количество информация всеки път, когато чете от твърдия диск. Помага при другите му задачи, като изчисляването на ефектите за работа с цифрово аудио. С по-големи буфери Orinj ще изпраща и повече информация по-малко пъти към устройствата за аудио.

По-големите буфери имат и недостатъци. След като данните за аудио са изпратени към устройствата за аудио за да бъдат изсвирени например, тези данни ще бъдат изсвирени. Това означава, че, с по-големи буфери, Orinj ще реагира по-бавно, когато се опиташ да спреш свиренето. (Въпреки че Orinj може да принуди някои устройства да спрат, не го прави. Има много различни устройства за аудио и не всички позволяват това.)

Ако Orinj се справя добре със свиренето и записа, няма смисъл да променяш размерите на буферите. Ако не, можеш да пробваш различни размери за да видиш кои работят най-добре.

Orinj не служи като един директен монитор. Свиренето по време на записа включва всички писти и парчета в сесията, с изключение на тези, които се записват. Софтуерите, които са директни монитори, също свирят и сигнала, който в момента се записва. В тези софтуери, по-големите буфери имат и друг недостатък – записаният сигнал се свири със забавяне. Това няма значение в Orinj.

За да промениш размерите на буферите, щракни на Настройки (Preferences) след това на Буфери (Buffers) в менюто на Orinj. Ще видиш следния прозорец.

Определи размерите, които искаш да използваш за буферите и щракни на OK за да запазиш твоите промени.

Характеристики на устройствата

Устройствата за аудио (звуковите карти) поддържат някои формати за аудио, а други не. За да видиш кои формати се поддържат от твоите устройства, щракни на Настройки (Preferences) и след това на Характеристики на устройствата (Device Properties) в менюто на Orinj. Ще видиш следния прозорец, който показва информация за твоите звукови устройства.

(Един от известните проблеми в Windows е, че Java – софтуерът, който е използван за да се създаде Orinj – не разпознава всички пробни честоти и пробни резолюции. Въпреки че твоите устройства за аудио могат да поддържат високи пробни честоти и резолюции, като например аудио с 24 бита и 96KHz, прозорецът може да покаже, че те не се поддържат.)

Пробна резолюция

Един познат проблем в Orinj в Windows е, че Java в Windows не може да изпраща данни от 24 бита и 32 бита за свирене и не може да записва вълни от 24 бита и 32 бита. Java e програмния език, които използвахме за Orinj. Даже и ако твоите входни и изходни устройства поддържат свирене и запис с 24 и 32 бита, Orinj в Windows не ги поддържа.

Потребителят може да създава сесии от 24 бита и 32 бита, даже и в Windows. В тези сесии, потребителят може съответно и да вкарва вълни от 24 бита и 32 бита. Orinj може да свири тези вълни, но само ако превърне звукови данни от 24 бита или 32 бита в звукови данни от 16 бита, преди да ги изпрати за свирене. Също така, Orinj може да записва вълни с 24 бита и 32 бита, но само ако получи звукови данни от 16 бита от входното устройство и ги превърне в данни с търсената пробна резолюция.

Така, главният недостатък в Windows е, че при записа, от по-големите пробни резолюции няма полза. Поне обаче, в Windows, има ползва от смесването с по-големите пробни резолюции Orinj.

В системите, които не са Windows, Orinj свири и записва 24 и 32 битови данни без проблем, без да счита на 16 битово свирене и запис.

Orinj е създаден така, че потребителят да може да избира дали да записва и свири вълни с 24 бита и 32 бита като вълни със 16 бита. За да промениш тези настройки, щракни на Настройки (Preferences) и след това на Пробна резолюция (Bit Resolution) в менюто на Orinj. Ще видиш следния прозорец.

Щракни на контролите, ако искаш данните да се записват и свирят като данни от 16 бита.

Настройки на нагаждането

Изборите за нагаждането са важни, когато местиш вълни и когато подбираш данни за аудио. Предположи например, че си създал един лупинг за барабан, който има дължина равна на един такт в твоята песен. Може би ще искаш да избереш този лупинг и да го оставиш да свири пак и пак, няколко пъти, като се опитваш да свириш твоята песен с него. Ще искаш да можеш да подбереш лупинга, като започнеш точно в началото и стигнеш точно до края на парчето уейв. Ако началото и края на твоя подбор с мишката не са точно в началото и края, лупинга няма да звучи точно "в такт". Можеш да направиш така, че подбора, който си направи с мишката, се нагоди точно в началото и края на парчето уейв.

"Нагаждането" означава, че вместо да щракнеш точно в началото на една вълна например, ще трябва да само да щракнеш близо до началото. Тогава Orinj ще предположи, че искаш да щракнеш точно в началото и ще нагоди твоя избор така.

Нагаждането, ако е позволено в настройките, може да се използва и при местенето на парчета уейв. Можеш да преместиш едно парче близо до някаква позиция (до друга вълна, до указателя, до линията за такта) и Orinj ще направи така, че вълната да започва или свършва точно в тази позиция.

За да промениш настройките за нагаждането, щракни на Настройки (Preferences) и след това на Настройки на нагаждането (Snap Options) в менюто на Orinj. Ще видиш следния прозорец.

Промени настройките и щракни на OK за да ги запазиш.

Забавяне преди записа

На потребителя може да му трябва време между щракването на бутона за започване на записа и самия запис, така че потребителят да може да се премести от компютъра към микрофона или инструмента и да се подготви за пеенето или свиренето.

За да позволиш едно забавяне преди да започне самия запис, щракни на Настройки (Preferences) и след това на Забавяне преди записа (Recording Delay) в менюто на Orinj. Ще видиш следния прозорец.

Избери дължината на забавянето (в секунди) и щракни на OK.

Когато щракнеш за да започнеш записа, преди самият запис да започне и ако забавянето е по-голямо от нула, ще видиш един хронометър, който изброява секундите до самия запис. Един пример е показан по-долу. Ако щракнеш на Cancel в този прозорец, записът няма да започне. Ако изчакаш хронометърът да изброи до нула, записът ще започне.

Кожи

Orinj идва с няколко различни кожи – настройки за това, как изглежда (цветове, шрифтове, т.н.). За да избереш една, щракни на Настройки (Preferences) и след това на Кожи (Skins) в менюто на Orinj. Ще видиш един прозорец с всички достъпни кожи. Избери една и щракни на OK в прозореца. Промените в кожата на Orinj ще се видят след като рестартираш Orinj.

Езици

За да промениш езика в Orinj, щракни на Настройки (Preferences) и след това на Езици (Languages) в менюто на Orinj. Ще видиш един списък с всички достъпни езици. Щракни на един и щракни на OK. Промяната ще се види след като рестартираш Orinj. Езиците могат да бъдат инсталирани отделно от Orinj и кои езици са достъпни зависи от това, кои са инсталирани.

База за синтезатора

Orinj може да превръща файлове MIDI във файлове уейв и използва файлове Downloadable Sounds (DLS) и SoundFont (SF2) за да направи това. Просто казано, файловете MIDI съдържат съобщения, които казват на устройствата за аудио кога и как да свирят определени ноти на определени инструменти. Устройствата се нуждаят от допълнителна информация за да преведат тези съобщения в данни са аудио и файловете DLS и SF2 са един вид файлове, които съдържат такава информация. Файловете DLS и SF2 например съдържат семпли от действителни инструменти.

За да определиш файла DLS или SF2, който ще се използва при превръщането на файлове MIDI във файлове уейв, щракни на Настройки (Preferences) и след това на База за синтезатора (Synthesizer Base) в менюто на Orinj. Ще видиш следния прозорец.

Избери един файл DLS или SF2 и щракни на OK.

Избраният файл DLS или SF2 трябва да поддържа стандарта General MIDI, така че поне да поддържа всички 128 стандартни инструменти в MIDI, включително и перкусията.

Забележи, че това е единственото от настройките в Orinj, което е празно след инсталацията. В инсталацията на Orinj няма файл DLS или SF2 и трябва да доставиш един, ако искаш да превръщаш файлове MIDI във файлове уейв. Доста такива файлове могат да бъдат свалени безплатно.

Звукови шрифтове

Звуковите шрифтове са файлове DLS или SF2, които се използват в изгледа за лупинги в Orinj. Файловете, които избираш тук, ще се появят в дървото за лупингите, със всичките им инструменти. Можеш тогава да използваш тези инструменти за да създаваш лупинги.

Щракни на Настройки (Preferences) и след това на Звукови шрифтове (Sound Fonts) в менюто. Ще видиш следния прозорец.

Можеш да добавяш, махаш и подреждаш файловете със звукови шрифтове. Щракни на OK, когато си готов.

Не е задължително файловете DLS и SF2, избрани тук, да поддържат стандарта General MIDI, защото не се използват за да се свирят или превръщат файлове MIDI. Ако тези файлове имат по-малко от стандартните инструменти в MIDI или пък имат други инструменти, тогава това ще са инструментите, достъпни при създаването на лупинги.

Файловете SF2 и DLS, които Orinj не може да намери, ще бъдат махнати от този списък. Ако потребителят иска да ги добави пак към списъка, трябва да направи това по същия начин, както се добавят нови файлове SF2 и DLS.

Папка за VST

Orinj очаква, че всички ефекти VST са в една папка. Щракни на Настройки (Preferences) и след това на Папка за VST (VST Folder) в менюто за да определиш къде е тази папка. Виж Orinj Поддръжка на VST за още информация.

За

Ако щракнеш на Настройки (Preferences) и след това на За (About) в менюто, ще видиш информация за версията и лиценза на Orinj.