Хроматичната гама
Хроматичната гама разделя една октава на дванадесет полутона. Дванадесетте ноти в тази гама са познатите До, До диез/Ре бемол, Ре, Ре диез/Ми бемол, Ми, Фа, Фа диез/Сол бемол, Сол, Сол диез/Ла бемол, Ла, Ла диез/Си бемол, Си. Гамите, които могат да се създадат от тези ноти са най-употребяваните гами в съвременната западна музика.
Тъй като хроматичната гама и гамите, създадени от нотите на хроматичната гама, са често срещани, историческото развитие на музикалната теория е дало различни имена на всеки от възможните интервали между тези ноти. Интервалът от два полутона (например между До и Ре) например е понякога наречен мажорна втора. Интервалът е "втора", ако е интервал между първата и втората нота в една гама. Мажорната гама в До например започва с До, а втората и нота е Ре. Интервалът е "мажорен", тъй като музикалната теория прави разлика между този интервал и един друг често срещан интервал - минорната втора (един полутон).
Мажорни, минорни и идеални интервали
Най-често използваните гами базирани на хроматичната гама са ладовете на първичните седемтонални гами (също така наречени "диатонична гама"). Мажорната гама и натуралната минорна гама са примери за тези гами. Тези гами използват само интервали от един или два полутона между всеки две съседни ноти (два интервала от по един полутон и пет интервала от по два полутона - общо дванадесет полутона) и разпределят интервалите от един полутон най-равномерно. Мажорната гама например използва следните интервали между своите съседни ноти: 1, 1, ½, 1, 1, 1, ½.
Ако изредите всички ладове на първичната седемтонална гама ще забележите следното. Разликата между основната нота на гамата и втората нота на гамата е или един полутон или два полутона, което поражда съответните имена минорна втора и мажорна втора за тези интервали. Разликата между основната нота в гамата и третата нота в гамата е три или четири полутона, което поражда съответните имена минорна трета и мажорна трета за тези интервали. Разликата между основната нота в гамата и четвъртата нота в гамата почти винаги е пет полутона (освен при лидийската гама) и затова този интервал е наречен идеална четвърта (термина "идеална" се използва, когато няма нужда да се прави разлика между минорни и мажорни интервали). По същият начин се получават и термините идеална пета и мажорна и минорна шеста и седма.
Повишени интервали и понижени интервали
Въпреки че интервалите описани по-горе са тези в най-често използваните гами, има и други интервали. Интервалът между основната нота и четвъртата нота в Лидийската гама например е шест полутона и е с един полутон по-голям от идеалната четвърта. Този интервал се нарича повишена четвърта. Интервалът между основната нота и петата нота на локрийската гама също се състои от шест полутона и е с един полутон по-малък от идеалната пета. Този интервал се нарича понижена пета. Въпреки че и повишената четвърта и понижената пета се състоят от шест полутона, по принцип те обозначават интервали между основната нота на гамата и две различни степени на гамата (четвъртата и петата).
Следователно, терминът "повишена" се използва за интервали, които са по-големи от "мажорната" или "идеалната" с един полутон. Терминът "понижена" се използва за интервали, които са по-малки от "минорната" или "идеалната" с един полутон. Терминът "повишена седма" очевидно не е полезен, понеже произвежда един интервал от дванадесет полутона (същата нота в по-горната октава). Подобно, терминът "понижена втора" не е полезен, понеже произвежда един интервал от нула полутона (съзвучие, унисон).
Индекс
Индексът на темите, свързани с интервалите в хроматичната гама, е даден в темата Интервали в хроматичната гама (индекс).
Добави нов коментар