Лидийска гама

Лидийската гама е първична седемтонална гама, която може да се построи като се използват следните интервали между нотите: 1, 1, 1, ½, 1, 1, ½.

Един пример на тази гама е Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми. Този пример е показан по-долу в традиционно нотно писмо и в таблатура за китара.

Лидийската гама е четвъртия лад на стандартната мажорна гама или пък шестия лад на натуралната минорна гама.

Лидийската гама е "първична" (основна) седемтонална гама (heptonia prima), защото използва само интервали от по един или два полутона между всеки две съседни ноти и защото двата интервала от по един полутон са възможно най-добре разпределени. Ако започнем от интервала от един полутон между Си и До ще минем през два интервала от по два полутона – между До и Ре и Ре и Ми – преди да стигнем до втория интервал от един полутон – между Ми и Фа. Ако тръгнем в обратната посока, ще минем през три интервала от по два полутона – между Ла и Си, Сол и Ла и Фа и Сол.

Ладове на лидийската гама

Следното са ладовете на лидийската гама.

1. Лидийски, с интервали 1, 1, 1, ½, 1, 1, ½ (Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми в примера по-горе).
2. Миксолидийски, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, ½, 1 (Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа).
3. Еолийски или натурален минорен, с интервали 1, ½, 1, 1, ½, 1, 1 (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол).
4. Локрийски, с интервали ½, 1, 1, ½, 1, 1, 1 (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла).
5. Йонийски или мажорен, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, 1, ½ (До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си).
6. Дорийски, с интервали 1, ½, 1, 1, 1, ½, 1 (Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До).
7. Фригийски, с интервали ½, 1, 1, 1, ½, 1, 1 (Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре).

Тризвучия в лидийската гама

Лидийската гама съдържа следните често срещани акорди от три ноти.

• Върху първата нота в гамата (върху тониката): мажорен акорд (F в примера по-горе, който се състои от Фа, Ла и До) или увиснал (суспендиран) акорд (Fsus2 = Фа, Сол, До).
• Върху втората нота (върху супертониката): мажорен акорд (G = Сол, Си, Ре) или увиснали акорди (Gsus4 = Сол, До, Ре и Gsus2 = Сол, Ла, Ре).
• Върху третата нота (върху медиантата): минорен акорд (Am = Ла, До, Ми) или увиснали акорди (Asus4 = Ла, Ре, Ми и Asus2 = Ла, Си, Ми).
• Върху четвъртата нота (върху субдоминантата): акорд с понижена пета (Bdim = Си, Ре, Фа).
• Върху петата нота (върху доминантата): мажорен акорд (C = До, Ми, Сол) или увиснали акорди (Csus4 = До, Фа, Сол и Csus2 = До, Ре, Сол).
• Върху шестата нота (върху субмедиантата): минорен акорд (Dm = Ре, Фа, Ла) или увиснали акорди (Dsus4 = Ре, Сол, Ла и Dsus2 = Ре, Ми, Ла).
• Върху седмата нота (върху водещия тон): минорен акорд (Em = Ми, Сол, Си) или увиснали акорди (Esus4 = Ми, Ла, Си).

Акорди от четири ноти в лидийската гама

Лидийската гама съдържа следните често срещани акорди от четири ноти.

• Върху първата нота: мажорен септакорд (Fmaj7 в примера по-горе, който се състои от Фа, Ла, До и Ми).
• Върху втората нота: доминантен септакорд (G7 = Сол, Си, Ре, Фа).
• Върху третата нота: минорен септакорд (Amin7 = Ла, До, Ми, Сол).
• Върху четвъртата нота: полупонижен септакорд (минорен септакорд с понижена пета, Bm7b5 = Си, Ре, Фа, Ла).
• Върху петата нота: мажорен септакорд (Cmaj7 = Со, Ми, Сол, Си).
• Върху шестата нота: минорен септакорд (Dmin7 = Ре, Фа, Ла, До).
• Върху седмата нота: минорен септакорд (Emin7 = Ми, Сол, Си, Ре).

Интервали в лидийската гама

Лидийската гама използва следните интервали.

• Мажорна втора, интервалът между Фа и Сол например е равен на два хроматични полутона.
• Мажорна трета, интервалът между Фа и Ла е четири полутона.
• Повишена четвърта, интервалът между Фа и си е шест полутона.
• Идеална пета, интервалът между Фа и до е седем полутона.
• Мажорна шеста, интервалът между Фа и Ре е девет полутона.
• Мажорна седма, интервалът между Фа и Ми е единадесет полутона.

Виж също:
Гама, Гама (индекс)