Енигматична гама

Енигматичната гама е седемтонална гама, която може да се построи със следните интервали между нотите: ½, 1½, 1, 1, 1, ½, ½.

Един пример на тази гама е До, Ре бемол, Ми, Фа диез, Сол диез, Ла диез, Си. Тази гама е показана по-долу в нотно писмо и в таблатура за китара.

Когато се използва в обратна посока, енигматичната гама понякога има понижена четвърта степен. Тази гама, като използваме по-горния пример, е До, Си, Ла диез, Сол диез, Фа, Ми, Ре бемол, както е показано по-долу.

Интересното за тази гама е, че е била поставена като музикално предизвикателство в Милано в началото на 1800-те и е гамата използвана от Джузепе Верди в "Аве Мария".

Ладове на енигматичната гама

Енигматичната гама няма често използвани ладове, освен самата гама.

Тризвучия в енигматичната гама

Следните акорди от три ноти могат да бъдат построени с нотите на енигматичната гама.

• Върху първата нота в гамата (върху тониката): акорд с повишена пета (например, Caug, който се състои от До, Ми, Сол диез).
• Върху втората нота (върху супертониката): минорен акорд (Dbm = Ре бемол, Ми, Сол диез) или увиснал (суспендиран) акорд (Dbsus4 = Ре бемол, Фа диез, Сол диез).
• Върху третата нота (върху медиантата): мажорен акорд (E = Ми, Сол диез, Си), акорд с повишена пета (Eaug = Ми, Сол диез, До) или увиснал акорд (Esus2 = Ми, Фа диез, Си).
• Върху четвъртата нота (върху субдоминантата): мажорен акорд (F# = Фа диез, Ла диез, Ре бемол) или увиснали акорди (F#sus4 = Фа диез, Си, Ре бемол и F#sus2 = Фа диез, Сол диез, Ре бемол).
• Върху петата нота (върху доминантата): акорд с повишена пета (G#aug = Сол диез, До, Ми).
• Върху шестата нота (върху субмедиантата): акорд с понижена пета (A#dim = Ла диез, Ре бемол, Ми).
• Върху седмата нота (върху водещия тон): увиснали акорди (Bsus4 = Си, Ми, Фа диез и Bsus2 = Си, Ре бемол, Фа диез).

Акорди от четири ноти в енигматичната гама

Следните септакорди могат да бъдат построени с нотите на енигматичната гама.

• Върху първата нота: мажорен септакорд с повишена пета (например Cmaj7#5, който се състои от До, Ми, Сол диез, Си) и доминантен септакорд с повишена пета (C7#5 = До, Ми, Сол диез, Ла диез).
• Върху втората нота: минорен септакорд (Dbmin7 = Ре бемол, Ми, Сол диез, Си) или минорен-мажорен септакорд (Dbmmaj7 = Ре бемол, Ми, Сол диез, До).
• Върху третата нота: няма често срещани септакорди.
• Върху четвъртата нота: доминантен септакорд (F#7 = Фа диез, Ла диез, Ре бемол, Ми).
• Върху петата нота: доминантен септакорд с повишена пета (G#7#5 = Сол диез, До, Ми, Фа диез).
• Върху шестата нота: полупонижен септакорд (минорен септакорд с понижена пета, A#m7b5 = Ла диез, Ре бемол, Ми, Сол диез).
• Върху седмата нота: няма често срещани септакорди.

Интервали в енигматичната гама

Енигматичната гама се състои от следните интервали.

• Минорна втора, интервалът между До и Ре бемол например е равен на един полутон.
• Мажорна трета, интервалът между До и Ми е четири полутона.
• Повишена четвърта, интервалът между До и Фа диез е шест полутона.
• Повишена пета, интервалът между До и Сол диез е осем полутона.
• Повишена шеста, интервалът между До и Ла диез е десет полутона.
• Мажорна седма, интервалът между До и Си е единадесет полутона.

Виж също:
Гама, Гама (индекс)