Дорийска гама

Дорийската гама е първична седемтонална гама, която може да се построи като се използват следните разстояния между нотите: 1, ½, 1, 1, 1, ½, 1.

Един пример на тази гама е D, E, F, G, A, B, C. Този пример е показан по-долу в нотно писмо и в таблатура за китара.

Тази гама е втория лад на стандартната мажорна гама или пък четвъртия лад на натуралната минорна гама. Това е единствения лад на тези две гами, който е симетричен в двете посоки (нагоре и надолу).

Дорийската гама е основна ("първична") седемтонална гама (heptonia prima), защото интервалите между всеки две съседни ноти са равни или на един полутон или на два полутона (½ или 1) и защото двата интервала от по един полутон са разпределени възможно най-равно (ако започнем от интервала от един полутон между Ми и Фа ще намерим три интервала от по два полутона – между Фа и Сол, Сол и Ла и Ла и Си – преди да стигнем до втория интервал от един полутон между Си и До; ако тръгнем в обратно посока от интервала с един полутон между Ми и Фа ще срещнем два интервала от по два полутона – между Ре и Ми и между До и Ре – преди да стигнем пак до интервала от един полутон между Си и До).

Ладове на дорийската гама

Дорийската гама има следните ладове.

1. Дорийски, с интервали 1, ½, 1, 1, 1, ½, 1 (Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До в примера по-горе).
2. Фригийски, с интервали ½, 1, 1, 1, ½, 1, 1 (Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре).
3. Лидийски, с интервали 1, 1, 1, ½, 1, 1, ½ (Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми).
4. Миксолидийски, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, ½, 1 (Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа).
5. Еолийски, също така наречен натурален минорен, мелодичен низходящ минорен, или просто минорен, с интервали 1, ½, 1, 1, ½, 1, 1 (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол).
6. Локрийски, с интервали ½, 1, 1, ½, 1, 1, 1 (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла).
7. Йонийски или мажорен, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, 1, ½ (До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си).

Тризвучия в дорийската гама

Следните са често срещани акорди от три ноти, които принадлежат в дорийската гама.

• Върху първата нота на гамата (върху тониката): минорен акорд (например Dm, който се състои от Ре, Фа, Ла) или увиснали (суспендирани) акорди (Dsus4 = Ре, Сол, Ла и Dsus2 = Ре, Ми, Ла).
• Върху втората нота (върху супертониката): минорен акорд (Em = Ми, Сол, Си) или увиснал акорд (Esus4 = Ми, Ла, Си).
• Върху третата нота (върху медиантата): мажорен акорд (F = Фа, Ла, До) или увиснал акорд (Fsus2 = Фа, Сол, До).
• Върху четвъртата нота (върху субдоминантата): мажорен акорд (G = Сол, Си, Ре) или увиснали акорди (Gsus4 = Сол, До, Ре и Gsus2 = Сол, Ла, Ре).
• Върху петата нота (върху доминантата): минорен акорд (Am = Ла, До, Ми) или увиснали акорди (Asus4 = Ла, Ре, Ми и Asus2 = Ла, Си, Ми).
• Върху шестата нота (върху субмедиантата): акорд с понижена пета (Bdim = Си, Ре, Фа).
• Върху седмата нота (върху водещия тон): мажорен акорд (C = До, Ми, Сол) или увиснали акорди (Csus4 = До, Фа, Сол и Csus2 = До, Ре, Сол).

Акорди от четири ноти в дорийската гама

Следните септакорди са построени от нотите на дорийската гама.

• Върху първата нота: минорен септакорд (т.е. Dmin7 състоящ се от Ре, Фа, Ла, До).
• Върху втората нота: минорен септакорд (Em7 = Ми, Сол, Си, Ре).
• Върху третата нота: мажорен септакорд (Fmaj7 = Фа, Ла, До, Ми).
• Върху четвъртата нота: доминантен септакорд (G7 = Сол, Си, Ре, Фа).
• Върху петата нота: минорен септакорд (Amin7 = Ла, До, Ми, Сол).
• Върху шестата нота: полупонижен септакорд (минорен септакорд с понижена пета, Bm7b5 = Си, Ре, Фа, Ла).
• Върху седмата нота: мажорен септакорд (Cmaj7 = До, Ми, Сол, Си).

Интервали в дорийската гама

Дорийската гама използва следните интервали.

• Мажорна втора, интервалът между Ре и Ми например е равен на два полутона.
• Минорна трета, интервалът между Ре и Фа е равен на три полутона.
• Идеална четвърта, интервалът между Ре и Сол е равен на пет полутона.
• Идеална пета, интервалът между Ре и Ла е равен на седем полутона.
• Мажорна шеста, интервалът между Ре и Си е равен на девет полутона.
• Минорна седма, интервалът между Ре и До е равен на десет полутона.

Виж също:
Гама, Гама (индекс)