Миксолидийска гама

Миксолидийската гама е първична седемтонална (хептатонична) гама, която може да се построи като се използват следните интервали между нотите: 1, 1, ½, 1, 1, ½, 1.

Един пример на тази гама е Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа. Този пример е показан по-долу в нотно писмо и в таблатура за китара.

Миксолидийската гама е петия лад на стандартната мажорна гама или пък седмия лад на натурална минорна гама.

Миксолидийската гама е "основна" (първична) седемтонална гама (heptonia prima), защото интервалите между всеки две съседни ноти са равни или на един полутон или на два полутона и защото двата интервала от по един полутон са разпределени възможно най-добре. Ако започнем от интервала от един полутон между Си и До и тръгнем нагоре, ще намерим два интервала от по два полутона – между До и Ре и между Ре и Ми – преди да стигнем до втория интервал от един полутон между Ми и Фа. Ако тръгнем от интервала от един полутон между Си и До надолу, ще срещнем три интервала от по два полутона – между Ла и Си, Сол и Ла и Фа и Сол – преди да стигнем до другия интервал от един полутон между Ми и Фа.

Ладове на миксолидийската гама

Следното са ладовете на миксолидийската гама.

1. Миксолидийски, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, ½, 1 (Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа в примера по-горе).
2. Еолийски или натурален минорен, с интервали 1, ½, 1, 1, ½, 1, 1 (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол).
3. Локрийски, с интервали ½, 1, 1, ½, 1, 1, 1 (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла).
4. Йонийски или мажорен, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, 1, ½ (До, Ре, Ми, Фа, сол, Ла, Си).
5. Дорийски, с интервали 1, ½, 1, 1, 1, ½, 1 (Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До).
6. Фригийски, с интервали ½, 1, 1, 1, ½, 1, 1 (Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре).
7. Лидийски, с интервали 1, 1, 1, ½, 1, 1, ½ (Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми).

Тризвучия в миксолидийската гама

Следните често срещани акорди от три ноти могат да се построят с нотите на миксолидийската гама.

• Върху първата нота в гамата (върху тониката): мажорен акорд (G в примера по-горе, който се състои от Сол, Си и Ре) или увиснали (суспендирани) акорди (Gsus4 = Сол, До, Ре и Gsus2 = Сол, Ла, Ре).
• Върху втората нота (върху супертониката): минорен акорд (Am = Ла, До, Ми) или увиснали акорди (Asus4 = Ла, Ре, Ми и Asus2 = Ла, Си, Ми).
• Върху третата нота (върху медиантата): акорд с понижена пета (Bdim = Си, Ре, Фа).
• Върху четвъртата нота (върху субдоминантата): мажорен акорд (C = До, Ми, Сол) или увиснали акорди (Csus4 = До, Фа, Сол и Csus2 = До, Ре, Сол).
• Върху петата нота (върху доминантата): минорен акорд (Dm = Ре, Фа, Ла) или увиснали акорди (Dsus4 = Ре, Сол, Ла и Dsus2 = Ре, Ми, Ла).
• Върху шестата нота (върху субмедиантата): минорен акорд (Em = Ми, Сол, Си) или увиснал акорд (Esus4 = Ми, Ла, Си).
• Върху седмата нота (върху водещия тон): мажорен акорд (F = Фа, Ла, До) или увиснал акорд (Fsus2 = Фа, Сол, До).

Акорди от четири ноти в миксолидийската гама

Следните септакорди могат да се построят с нотите на миксолидийската гама.

• Върху първата нота: доминантен септакорд (G7 в примера по-горе, състоящ се от Сол, Си, Ре и Фа).
• Върху втората нота: минорен септакорд (Amin7 = Ла, До, Ми, Сол).
• Върху третата нота: полупонижен септакорд (минорен септакорд с понижена пета, Bm7b5 = Си, Ре, Фа, Ла).
• Върху четвъртата нота: мажорен септакорд (Cmaj7 = До, Ми, Сол, Си).
• Върху петата нота: минорен септакорд (Dmin7 = Ре, Фа, Ла, До).
• Върху шестата нота: минорен септакорд (Emin7 = Ми, Сол, Си, Ре).
• Върху седмата нота: мажорен септакорд (Fmaj7 = Фа, Ла, До, Ми).

Интервали в миксолидийската гама

Миксолидийската гама използва следните интервали.

• Мажорна втора, интервалът между Сол и Ла например е равен на два полутона.
• Мажорна трета, интервалът между Сол и Си е равен на четири полутона.
• Идеална четвърта, интервалът между Сол и До е равен на пет полутона.
• Идеална пета, интервалът между Сол и Ре е равен на седем полутона.
• Мажорна шеста, интервалът между Сол и Ми е равен на девет полутона.
• Минорна седма, интервалът между Сол и Фа е равен на десет полутона.

Виж също:
Гама, Гама (индекс)