Еолийска гама

Еолийската гама е първична седемтонала гама, която може да се построи със следните разстояния между нотите: 1, ½, 1, 1, ½, 1, 1.

Един пример на еолийската гама е Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол. Този пример е показан по-долу в традиционната система за означаване и като нотно писмо (таблатура) за китара.

Щракни върху бутона за да чуеш Еолийската гама.

Еолийската гама е шестия лад на стандартната мажорна гама, а и първия лад на натуралната минорна гама (самата натурална минорна гама).

Еолийската гама е основна ("първична") седемтонална гама (heptonia prima), защото интервалите между всеки две съседни ноти са или един полутон или два полутона (½ или 1) и защото двата интервала от два полутона са разпределени възможно най-равно (ако тръгнем нагоре от интервала от един полутон между Си и До, ще намерим два интервала от по два полутона – между До и Ре и Ре и Ми – преди да стигнем до другия интервал от един полутон между Ми и Фа; ако тръгнем обратно от интервала от един полутон между Си и До ще намерим три интервала от по два полутона – между Ла и Си, Сол и Лаи Фа и Сол – преди да стигнем пак до интервала от един полутон между Ми и Фа).

Ладове на еолийската гама

Ладовете на еолийската гама са следните.

1. Еолийски, с интервали 1, ½, 1, 1, ½, 1, 1 (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол в примера по-горе).
2. Локрийски, с интервали ½, 1, 1, ½, 1, 1, 1 (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла в примера по-горе).
3. Йонийски или мажорен, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, 1, ½ (До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си в примера по-горе).
4. Дорийски, с интервали 1, ½, 1, 1, 1, ½, 1 (Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До в примера по-горе).
5. Фригийски, с интервали ½, 1, 1, 1, ½, 1, 1 (Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре в примера по-горе).
6. Лидийски, с интервали 1, 1, 1, ½, 1, 1, ½ (Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми в примера по-горе).
7. Миксолидийски, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, ½, 1 (Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа в примера по-горе).

Тризвучия в еолийската гама

Акорди от три ноти могат да бъдат построени в еолийската гама върху:

• Първата нота (върху тониката): минорен акорд (Am в примера по-горе, състоящ се от Ла, До, Ми) или "увиснал акорд" ("суспендиран" акорд, Asus4 = Ла, Ре, Ми и Asus2 = Ла, Си, Ми).
• Втората нота (супертониката): акорд с понижена пета (Bdim = Си, Ре, Фа).
• Третата нота (медиантата): мажорен акорд (C = До, Ми, Сол) или увиснали акорди (Csus4 = До, Фа, Сол и Csus2 = До, Ре, Сол).
• Четвъртата нота (субдоминантата): минорен акорд (Dm = Ре, Фа, Ла) или увиснали акорди (Dsus4 = Ре, Сол, Ла и Dsus2 = Ре, Ми, Ла).
• Петата нота (доминантата): минорен акорд (Em = Ми, Сол, Си) или увиснал акорд (Esus4 = Ми, Ла, Си).
• Шестата нота (субмедиантата): мажорен акорд (F = Фа, Ла, До) или увиснал акорд (Fsus2 = Фа, Сол, До).
• Седмата нота (водещия тон или субтониката): мажорен акорд (G = Сол, Си, Ре) или увиснал акорд (Gsus4 = Сол, До, Ре и Gsus2 = Сол, Ла, Ре).

Акорди от четири ноти в еолийската гама

Акорди от четири ноти могат да бъдат построени в еолийската гама върху:

• Първата нота: минорен септакорд (Amin7 в примера по-горе, състоящ се от Ла, До, Ми, Сол).
• Втората нота: полупонижен септакорд (минорен септакорд с понижена пета, Bm7b5 = Си, Ре, Фа, Ла).
• Третата нота: мажорен септакорд (Cmaj7 = До, Ми, Сол, Си).
• Четвъртата нота: минорен септакорд (Dmin7 = Ре, Фа, Ла, До).
• Петата нота: минорен септакорд (Emin7 = Ми, Сол, Си, Ре).
• Шестата нота: мажорен септакорд (Fmaj7 = Фа, Ла, До, Ми).
• Седмата нота: доминантен септакорд (G7 = Сол, Си, Ре, Фа).

Интервали в еолийската гама

Еолийската гама се състои от следните интервали.

• Мажорна втора: интервалът между Ла и Си например е равен на два полутона.
• Минорна трета: интервалът между Ла и До например е равен на три полутона.
• Идеална четвърта: интервалът между Ла и Ре например е равен на пет полутона.
• Идеална пета: интервалът между Ла и Ми например е равен на седем полутона.
• Минорна шеста: интервалът между Ла и Фа например е равен на осем полутона.
• Минорна седма: интервалът между Ла и Сол например е равен на десет полутона.

Виж също:
Гама, Гама (индекс)