Фригийска гама

Фригийската гама е един от ладовете на основната (първичната) седемтонална (хептатонична) гама, която може да се построи със следните интервали между нотите: ½, 1, 1, 1, ½, 1, 1.

Един пример на тази гама е Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре. Този пример е показан по-долу в нотно писмо и в таблатура за китара.

Фригийската гама е третият лад на стандартната мажорна гама и петият лад на натуралната минорна гама.

Фригийската гама е "основна" седемтонална гама (първична; heptonia prima), защото интервалите между всеки две съседни ноти са равни или на един полутон, или на два полутона и защото двата интервала от един полутон са разпределени възможно най-добре (ако тръгнем от първия интервал от един полутон между Ми и Фа нагоре ще намерим три интервала от по два полутона – между Фа и Сол, Сол и Ла и Ла и Си – преди да стигнем до втория интервал от един полутон между Си и До; ако тръгнем в обратната посока от интервала от един полутон между Фа и Ми ще срещнем два интервала от по два полутона – между Ми и Ре и Ре и До – преди да стигнем пак то интервала от един полутон между Си и До).

Ладове на фригийската гама

Следното са ладовете на фригийската гама.

Фригийски, с интервали ½, 1, 1, 1, ½, 1, 1 (Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре в примера по-горе).

1. Лидийски, с интервали 1, 1, 1, ½, 1, 1, ½ (Фа, Сол, Ла, Си, До, Ре Ми).
2. Миксолидийски, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, ½, 1 (Сол, Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа).
3. Еолийски, също така наречен натурален минорен или мелодичен низходящ минорен, с интервали 1, ½, 1, 1, ½, 1, 1 (Ла, Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол).
4. Локрийски, с интервали ½, 1, 1, ½, 1, 1, 1 (Си, До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла).
5. Йонийски или мажорен, с интервали 1, 1, ½, 1, 1, 1, ½ (До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си).
6. Дорийски, с интервали 1, ½, 1, 1, 1, ½, 1 (Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До).

Тризвучия във фригийската гама

Следното са често срещани акорди от три ноти във фригийската гама.

• Върху първата нота (върху тониката): минорен акорд (например Em, който се състои от Ми, Сол и Си) или увиснал (суспендиран) акорд (Esus4 = Ми, Ла, Си).
• Върху втората нота (върху супертониката): мажорен акорд (F = Фа, Ла, До) или увиснал акорд (Fsus2 = Фа, Сол, До).
• Върху третата нота (върху медиантата): мажорен акорд (G = Сол, Си, Ре) или увиснали акорди (Gsus4 = Сол, До, Ре и Gsus2 = Сол, Ла, Ре).
• Върху четвъртата нота (върху субдоминантата): минорен акорд (Am = Ла, До, Ми) или увиснали акорди (Asus4 = Ла, Ре, Ми и Asus2 = Ла, Си, Ми).
• Върху петата нота (върху доминантата): акорд с понижена пета (Bdim = Си, Ре, Фа).
• Върху шестата нота (върху субмедиантата): мажорен акорд (C = До, Ми, Сол) или увиснали акорди (Csus4 = До, Фа, Сол и Csus2 = До, Ре, Сол).
• Върху седмата нота (върху водещия тон): минорен акорд (Dm = Ре, Фа, Ла) или увиснали акорди (Dsus4 = Ре, Сол, Ла и Dsus2 = Ре, Ми, Ла).

Акорди от четири ноти във фригийската гама

Следните септакорди могат да бъдат построени с нотите на фригийската гама.

• Върху първата нота: минорен септакорд (например Emin7, който се състои от Ми, Сол, Си и Ре).
• Върху втората нота: мажорен септакорд (Fmaj7 = Фа, Ла, До, Ми).
• Върху третата нота: доминантен септакорд (G7 = Сол, Си, Ре, Фа).
• Върху четвъртата нота: минорен септакорд (Amin7 = Ла, До, Ми, Сол).
• Върху петата нота: полупонижен септакорд (минорен септакорд с понижена пета, Bm7b5 = Си, Ре, Фа, Ла).
• Върху шестата нота: мажорен септакорд (Cmaj7 = До, Ми, Сол, Си).
• Върху седмата нота: минорен септакорд (Dmin7 = Ре, Фа, Ла, До).

Интервали във фригийската гама

Фригийската гама се състои от следните интервали.

• Минорна втора, интервалът между Ми и Фа например е равен на един полутон.
• Минорна трета, интервалът между Ми и Сол е равен на три полутона.
• Идеална четвърта, интервалът между Ми и Ла е равен на пет полутона.
• Идеална пета, интервалът между Ми и си е равен на седем полутона.
• Минорна шеста, интервалът между Ми и До е равен на осем полутона.
• Минорна седма, интервалът между Ми и Ре е равен на десет полутона.

Виж също:
Гама, Гама (индекс)