Лидийска-миксолидийска гама

Лидийската-миксолидийска гама, също така наречена "акустична гама", е вторична седемтонална гама, която може да се построи като се използват следните интервали между нотите: 1, 1, 1, ½, 1, ½, 1.

Един пример на тази гама е До, Ре, Ми, Фа диез, Сол, Ла, Си бемол. Този пример е показан тук в нотно писмо и таблатура за китара.

Тази гама е наречена лидийска-миксолидийска, понеже започва подобно на лидийската гама (лидийската гама е построена от интервалите 1, 1, 1, ½, 1, 1, ½), но завършва подобно на миксолидийската гама (миксолидийската гама е построена от интервалите 1, 1, ½, 1, 1, ½, 1).

Тази гама е наречена "акустична", понеже може да се изчисли приблизително с една поредица от хармоници. Ако започнем с една случайно избрана честота (да кажем До = 261.63 Hz), изчислението на акустичната гама ще бъде:

До = 1 * 261.63 Hz
До = 2 * 261.63 = 523.25 Hz
Сол = 3 * 261.63 = 784.88 Hz
До = 4 * 261.63 = 1,046.5 Hz
Ми = 5 * 261.63 = 1,308.13 Hz

и така нататък, със Сол = 1,569.75 Hz, Си бемол = 1,831.38 Hz, До = 2,093 Hz, Ре = 2,354.63 Hz, Ми = 2,616.26 Hz, Фа диез = 2,877.88 Hz, Сол = 3,139.51 Hz, Ла = 3,401.13 Hz, и Си бемол = 3,684.56 Hz. Тези последни ноти са нотите на акустичната гама в До и изчисленията тук използват хармоници на основната честота.

Проблемът с изчисленията по-горе е, че те са само приблизителни. Една равномерна гама например ще изчисли Фа диез = 261.63 * (2^(42 / 12)) = 2,959.96 Hz (между До = 261.63 Hz и Фа диез = 2,959.96 Hz има 42 полутона). Това равномерно Фа диез е около половин полутон (48.6 цента) над Фа диез изчислено с хармоници. Едно подобно изчисление ще покаже, че Ла е 59.4 цента по-ниско от едно равномерно Ла, което прави Ла в изчисленията по-горе по-близо до Ла бемол.

Ладове на лидийската-миксолидийска гама

Следното са ладовете на лидийската-миксолидийска гама.

1. Лидийски-миксолидийски, или акустичен, с интервали 1, 1, 1, ½, 1, ½, 1 (До, Ре, Ми, Фа диез, Сол, Ла, Си бемол в примера по-горе).
2. Минорен с повишена трета, или мажорен-минорен, с интервали 1, 1, ½, 1, ½, 1, 1 (Ре, Ми, Фа диез, Сол, Ла, Си бемол, До).
3. Локрийски с повишена втора, с интервали 1, ½, 1, ½, 1, 1, 1 (Ми, Фа диез, Сол, Ла, Си бемол, До, Ре).
4. Локрийски с понижена четвърта, или променен, с интервали ½, 1, ½, 1, 1, 1, 1 (Фа диез, Сол, Ла, Си бемол, До, Ре, Ми).
5. Мелодичен възходящ минорен, с интервали 1, ½, 1, 1, 1, 1, ½ (Сол, Ла, Си бемол, До, Ре, Ми, Фа диез).
6. Фригийски с повишена шеста, с интервали ½, 1, 1, 1, 1, ½, 1 (Ла, Си бемол, До, Ре, Ми, Фа диез, Сол).
7. Лидийски с повишена пета, с интервали 1, 1, 1, 1, ½, 1, ½ (Си бемол, До, Ре, Ми, Фа диез, Сол, Ла).

Тризвучия в лидийската-миксолидийска гама

Следното са често срещани акорди от три ноти построени върху лидийската-миксолидийска гама.

• Върху първата нота в гамата (върху тониката): мажорен акорд (например C, който се състои от До, Ми, Сол) или увиснал акорд (Csus2 = До, Ре, Сол).
• Върху втората нота (върху супертониката): мажорен акорд (D = Ре, Фа диез, Ла), акорд с повишена пета (Daug = Ре, Фа диез, Си бемол), или увиснали акорди (Dsus4 = Ре, Сол, Ла и Dsus2 = Ре, Ми, Ла).
• Върху третата нота (върху медиантата): акорд с понижена пета (Edim = Ми, Сол, Си бемол).
• Върху четвъртата нота (върху субдоминантата): акорд с повишена пета (F#aug = Фа диез, Си бемол, Ре) или акорд с понижена пета (F#dim = Фа диез, Ла, До).
• Върху петата нота (върху доминантата): минорен акорд (Gm = Сол, Си бемол, Ре) или увиснали акорди (Gsus4 = Сол, До, Ре и Gsus2 = Сол, Ла, Ре).
• Върху шестата нота (върху субмедиантата): минорен акорд (Am = Ла, До, Ми) или увиснал акорд (Asus4 = Ла, Ре, Ми).
• Върху седмата нота (върху водещия тон: акорд с повишена пета (Bbaug = Си бемол, Ре, Фа диез).

Акорди от четири ноти в лидийската-миксолидийска гама

Следното са септакорди построени от нотите на лидийската-миксолидийска гама.

• Върху първата нота: доминантен септакорд (например C7, който се състои от До, Ми, Сол, Си бемол).
• Върху втората нота: доминантен септакорд (D7 = Ре, Фа диез, Ла, До) или доминантен септакорд с повишена пета (D7#5 = Ре, Фа диез, Си бемол, До).
• Върху третата нота: полупонижен септакорд (минорен септакорд с понижена пета, Em7b5 = Ми, Сол, Си бемол, Ре).
• Върху четвъртата нота: доминантен септакорд с повишена пета (F#7#5 = Фа диез, Си бемол, Ре, Ми) или полупонижен септакорд (F#m7b5 = Фа диез, Ла, До, Ми).
• Върху петата нота: минорен-мажорен септакорд (Gmmaj7 = Сол, Си бемол, Ре, Фа).
• Върху шестата нота: минорен септакорд (Amin7 = Ла, До, Ми, Сол).
• Върху седмата нота: мажорен септакорд с повишена пета (Bbmaj7#5 = Си бемол, Ре, Фа диез, Ла).

Интервали в лидийската-миксолидийска гама

Лидийската-миксолидийска гама се състои от следните интервали.

• Мажорна втора, интервалът между До и Ре например е равен на два полутона.
• Мажорна трета, интервалът между До и Ми е равен на четири полутона.
• Повишена четвърта, интервалът между До и Фа диез е равен на шест полутона.
• Идеална пета, интервалът между До и Сол е равен на седем полутона.
• Мажорна шеста, интервалът между До и Ла е равен на девет полутона.
• Минорна седма, интервалът между До и Си бемол е равен на десет полутона.

Виж също:
Гама, Гама (индекс)